Решение № 10073 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 750/2009 г.

Решение № 10073 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 750/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Аспарух Иванов с фирма ЕТ "Паро - Аспарух Иванов" моли да бъде отменено Решение № 428/11.11.2008 г. по адм. д. № 910/2007 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1501095/3.9.2007 г. на ТД - Плевен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че РА е нищожен. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Аспарух Иванов с фирма ЕТ "Паро - Аспарух Иванов" против РА № РА № 1501095/3.9.2007 г. на ТД - Плевен. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като воденото от търговеца счетоводство не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане. С РА са определени задължения по ЗДДС (отм.) 1 856,73 лв. с лихви за периода м. 9 12.2005 г. и по ЗОДФЛ (отм.) 11 018,55 лв. с лихви за 2003 г. - 2005 г. Търговецът не е представил всички поискани от него документи, установено е несъответствие между данните в годишните данъчни декларации и оборотните ведомости за периодите. Липсва отчетност за производството на яйца, приходите, от което са необлагаеми, липсва аналитична отчетност за реализираните количества бира и безалкохолни напитки, 2004 и 2005 г. не са извършвани инвентаризации и съдът е приел, че правилно е приложен чл. 122, ал. 1 т. 4 ДОПК. Данъчната основа е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК като са ползвани документи с достоверна дата представени от търговеца, фактури за доставка на стоки, документи за оборота, отчета от касовата книга. Приета е средна надценка за 2005 г. 10, 35%, а данъчната основа е определена като разлика между покупна и продажна цена на стоките. Съдът е отхвърлил възраженията за неправилно определена надценка и продажни цени, които са установими от отчетните регистри по чл. 104 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че надценката е определена по данни от търговеца, поради нередовно воденото счетоводство данните в отчетните регистри не са критерий за осъществените обороти. Правилно не е включена цена на транспорта при определяне на данъчната основа, тъй като липсват доказателства за транспортни разходи и за получени бонуси от производителя. В съдебното производство са представени транспортни документи, които ответникът е оспорил относно тяхната автентичност, в производството по оспорването им не са представени доказателства от търговеца. Предвид заключението на вещото лице, което е определило същата надценка като определената от органите по приходите, като е приложило същия метод за изчислението й, съдът е приел, че надценката е правилно определена. Приел е също, че не са оборени констатациите в РА, които се ползват с истинност на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК и в РА правилно е определен размерът на дължимият данък върху добавената стойност като включен в цената по чл. 55а, ал. 1 ЗДДС (отм.). При определяне на данъчната основа по ЗОДФЛ (отм.) не са признати разходи за придобиване на амортизируем актив, отчетени като текущи, начислени разходи за амортизации за трите години, а за 2005 г. е прието, че е налице неотчетен приход 18 961,49 лв. Съдът е приел, че на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.) правилно е увеличен финансовия резултат с разходите за придобиване на амортизируемия актив. Не е бил съставен и представен данъчен амортизационен план по чл. 22, ал. 5, изр. 1 ЗКПО (отм.) и с отчетените разходи за амортизация правилно е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 19 ЗКПО (отм.). С определената надценка е увеличена стойността на продадените стоки по счетоводни данни и е установен по-голям размер на приходите за съответния отчетен период. Съдът е приел, че възражението за дадени стоки на консигнация не е доказано по счетоводни данни и допълнителната експертиза. Правилно съдът е приел, че е неоснователно възражението за нарушение на Заповед № 01-01-06/3.1.2006 г. на директора на ТД - Плевен, тъй като Валентин Недялков е овластен да издава заповеди за възлагане на ревизии само при отсъствие на Елизабета Каменова. Видно от заповедта р. II т. 1 Валентин Недялков е овластен да издава заповеди за възлагане на ревизии безусловно. Представена е командировъчна заповед за Недялков за обучение в НАП на 25 и 26.6.2007 г. и издадената заповед за възлагане на ревизия № 1095/26.6.2007 г. от Йонка Кръстева със срок на ревизията 8.6.2007 г., е издадена от компетентен орган, изрично овластен да издава такива заповеди по р. II т. 2 от Заповед № 01-01-06/3.01.2006 г. на директора на ТД - Плевен. Ревизията е започнала на 9.02.2007 г., когато е връчена на касатора първата заповед за възлагането й № 189/29.1.2007 г. и е продължила до 8.06.2007 г. По тази заповед ревизията е възложена на Десислава Джурова и Ирена Добрева със срок 3 месеца. Със ЗВР № 829/9.5.2007 г. е удължен срокът на ревизията до 8.06.2007 г. Със ЗВР № 909/28.5.2007 г. в ревизията вместо Ирена Добрева е включена Роза Димитрова при срок на ревизията до 8.06.2007 г. Заповедта е връчена на касатора на 11.6.2007 г., при вече изтекъл срок на ревизията, но предвид практиката на ВАС, връчването на заповедта за възлагане на ревизията определя нейното начало само за първата ЗВР. По-късното връчване на заповедите за изменение на първоначалната ЗВР не отменя факта, че Роза Димитрова е участвала в извършването на ревизията На 19.06.2007 г. поради заболяване на Роза Димитрова ревизията е спряна. Към тази дата срокът на ревизията е изтекъл, и със заповедта за спиране на ревизията е спрян срокът на органите по приходите за издаване на ревизионния доклад. Със ЗВР № 1095/26.06.2007 г. е възобновена ревизията и възможността да бъде издаден ревизионния доклад от редовно овластените органи по приходите. Доводите за нищожност на РА не са основателни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора, че надценката, с която работи е много по-ниска от определената от данъчните органи е неоснователен. Видно от представените от него фактури за покупка на отделните видове бира и за продажбата й надценката не е от порядъка сочен от него 0, 1%, 0, 5%. Вещото лице в заключението си е потвърдило размера на определената в РА надценка и размера на дължимият ДДС за периода. Дава заключение също, че некоректно е вписвана отчетната стойност в счетоводството, така, че не отговаря на извършената реализация, в счетоводството няма амалитичност по видове стоки, нито количествена синтетичност на сметките. В допълнителното заключение, вещото лице е проследило стоковия поток по видове стоки и е достигнало до извод, че надценката 10, 4% - по-висока от определената в РА, но не би следвало да се начислява ДДС допълнително и е определил по-нисък дължим данък по ЗОДФЛ (отм.). Дава заключение също, че продажбите са на загуба и с корекция на заключението определя надценка 4%. По данните от лентите на касовите апарати номенклатурата на продаваните стоки не покрива напълно номенклатурата на стоките на касатора. Допълнителното заключение установява, че правилно е приложен чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и е проведена ревизия при особени случаи. При описаните противоречия в допълнителното заключение на вещото лице законосъобразно съдът не е възприел изводите на експерта на основание чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). С протокол № 1631/28.3.2007 г. са приобщени като доказателства по делото протоколи и инвентаризационни описи съставени на 15.11.2005 г. при предишна ревизия, различна от първата ревизия за процесните задължения и периоди, която е била отменена за тях с Решение № 47/25.01.2007 г. Тези протоколи са били връчени на касатора и съставляват официален писмен документ, установяващ отразените в него обстоятелства. Съдът е обсъдил всички възражения на касатора и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът на касатора, че е съставен амортизационен план, който макар, че не е наречен данъчен амортизационен план, следва да се вземе предвид е неоснователен, тъй като в преписката и по делото не е представен амортизационен план, а само декларация от счетоводителката, че данъчен амортизационен план не е изготвяла. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът присъдил е определил юрисконсултско възнаграждение 681лв. по чл. 161, ал. 1 изр. 1 ДОПК. Поради изменение на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят още 26,51 лв. юрисконсултско възнаграждение на ответника по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,