Решение № 1723 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13471/2016 г.

Решение № 1723 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13471/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. К." АД - гр. С., подадена чрез адв. Л. Д. от САК, срещу решение № 3412/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9773/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, и произнасяне с решение по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск. Претендира се присъждане на разноски по делото и за двете съдебни инстанции. Ответникът по делото - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд С.- град е отхвърлил претенцията на "К. К." АД, гр. С. срещу Агенция "Митници" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 840 лв., представляващо заплатено от дружеството във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 68/27.08. 2010 г. на Началника на М. П. възнаграждение за адвокат, както и лихва върху тази сума в размер на 1157,97 лв., като е осъдил ищецът да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 579 лв. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Според съдът, претендираната за обезщетение сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в хода на производство по оспорване на наказателно постановление не е вреда, настъпила за ищцовото дружество, която да е в пряка причинно- следствена връзка с отменения от съда акт. След подробно изследване на установената от съда фактическа обстановка и на формулираните въз основа на нея мотиви, настоящата инстанция счита, че постановеното решението е обосновано и законосъобразно в частта, с която искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен. В частта, с която в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение, решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и следва да се отмени като противоречащо на приложимите материално правни норми. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял вреда, която да се намира в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на дружеството, което е било страна в това производство и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебната му фаза. О. Н. постановление № 68/27.08.2010 г. на Началника на М. П. е издадено срещу "К. Е." ООД с ЕИК *********. В хода на оспорване на този акт пред съда, именно това дружество е направило разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена правна помощ и защита. Ищец в исковото производство, водено пред Административен съд С. - град е друго дружество - "К. К." АД с ЕИК *********, което пък не е било страна в съдебното производство по оспорване на НП. Вземайки предвид описаните по-горе безспорно установени факти и обстоятелства, първоинстанционния съд е достигнал до мотивиран извод за неоснователност на предявения пред него иск. Дружеството ищец не е ангажирало адвокатска защита и не е плащало адвокатски хонорар в хода на производството по НАХД № 2/2011 г. на Районен съд - К. и КНАХД № 1615/2012 г. на Административен съд - П.. При тези обстоятелства е безспорно, че спрямо ищеца в производството по адм. дело № 9773/2015 г. на АССГ - "К. К." АД няма издаден незаконосъобразен акт /наказателно постановление/, не е водил или участвал в производство по оспорването му и за него няма реално настъпили имуществени вреди от този акт. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, няма пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат. В настоящия случай касационният жалбоподател основава исковата си претенция на писмени доказателства, които носят дата на съставяне след отмяна на атакуваното пред съда НП и касаят факти и обстоятелства, които са настъпили след приключването му на съдебното производство. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция "Митници". Заключението на назначената и приета от съда съдебно счетоводна експертиза не променя описаното становище, възпроизведено и в решението на първата инстанция, следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Доколкото с касационната жалба решението се обжалва в неговата цялост, включително и в частта на присъдените разноски, то настоящата инстанция следва да се произнесе и в тази му част. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение