Решение № 367 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5659/2007 г.

Решение № 367 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5659/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 885 на 20.07.2007 г. по в.гр. дело № 2154/2006 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 17.07.2006 г. по гр. дело № 1084/2005 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав за приемане за установено по отношение на Е. К. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул."Б" № 19 и съдебен адрес: гр. В., бул."К" № 59 ч. адв. Б, че К. Ж. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. К., обл. Добрич, ул."Х" № 32 при участието на трети лица-помагачи на нейна страна, а именно: М. на з. и горите и Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройство, не е собственик на недвижими имоти, находящи се в с. Б., община А., обл. Варна, както следва: парцел **** с площ от 3 465 кв. м. по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС"Н", при граници по този план: парцел ****, парцел ХVI, вътрешен път и парцел ****, идентичен с имот № 0* по плана за земеразделяне на землището на с. Б., местност "К", при граници: имоти с №№ 0*-стопански двор, 040014-нива, 040015-нива, 095014- стопански двор и парцел **** с площ от 3 387 кв. м. по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС"Н", при граници по този план: от две страни парцел ****, парцел ХIII и вътрешен път, идентичен с имот № 0* по плана за земеразделяне на землището на с. Б., местност "К", при граници: имоти с №№ 0*-стопански двор, 040007-нива, 040014-нива, 095013-стопански двор, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК. Недоволни от въззивното решение са част от страните, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че са налице касационните основания, визирани в чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторът К. Ж. Т., представлявана от адвокат Ж от АК-Варна поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради неправилно и превратно тълкуване и прилагане на материалноправните норми и предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ, при което съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и противоречивост между писмените и гласните доказателства. Касаторът: третото лице-помагач М. на з. и п., представлявано от юрисконсулт Ю. Д. Я. навежда същите касационни основания относно неправилно приложение на § 3 ПЗР на ПМС № 57/9.03.1998 г. при процедурата по замяна на незастроените процесни имоти между М на з. и горите и ищцата, към който момент техен собственик е Държавата. Ответникът по касация Е. К. Х., представлявана от адвокат Б от АК- Варна оспорва жалбите. Ответникът по касация Д. ч. министъра на регионалното развитие и благоустройството не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа касационните жалби с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че макар с ПМС № 456/11.12.1997 г. разпоредбата на чл. 52, ал. 8, т. 1 ППЗСПЗЗ да е променена, започналата процедура е следвало да се приключи по съществувалия към момента на започването й ред в шестмесечен срок от влизане в сила на ПМС № 57/9.03.1998 г., което в случая е станало, поради което след 11.09.1998 г. Д. не е била собственик на процесните имоти и не би могла да прехвърли собствеността им на ответницата на 13.08.2004 г. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество се явяват неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушени на съдопроизводствени правила, същото съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). При посочените факти законосъобразно решаващият въззивен съд е приел, че при условията на пълно и главно доказване е установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че ответницата по спора /сега касатор/ не е собственик на процесния имот тъй като към момента на извършване на замяната с държавата последната се е разпоредила с имота, придобит от ищцата ч. покупко-продажба при действието на чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ /редакция в "Д" брой 45/1995 г./ съответно чл. 52, ал. 9 ППЗСПЗЗ /редакция в "Д" брой 49/1995 г./. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение