Решение № 4727 от 3.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. Чайкова" ЕООД със седалище в [населено място], общ.Малко Търново, обл.Бургас. Жалбата е против решение 1462 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело 1011/2022г. на Административен съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата на жалбата на М. Чайкова ЕООД против решение 02/311/00413/3/01/04/03, с изх. 01-2600/3311#21/30.12.2021г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за определяне и налагане на окончателна финансова корекция в размер на 219 866.50 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.2 и т.3 от АППК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при евентуалност решаване на спора по същество с уважаване на жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юриск.М. Панчева, с подадена молба оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 02/311/00413/3/01/04/03 налагане на финансова корекция с изх. 01-2600/3311#21/30.12.2021г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.2, т.2, във вр. с чл.16, ал.2, във вр.чл.43, ал.1, т.1, чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. / Наредба 30/ и чл.70, ал.1, т.4 и т.7 във връзка с чл.72. ал.1, и с чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ - загл. изм.), Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция /РА/, както и в изпълнение на влезли в законна сила решение 1443 от 12.10.2021г., постановено по адм. дело 1099/2021г. по описа на Административен съд гр.Бургас и решение 33 от 09.01.2019г., постановено по адм. дело 3371/2017г. по описа на Административен съд гр.Бургас, на "М. Чайкова" ЕООД е определена и наложена финансова корекция в размер на 219 866,50 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в рамките на делегираните му правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата от закона писмена форма и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция са установени от изпълнителния директор на ДФЗ три нередности. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ (неправилно посочен ЗУСЕФСУ, което е абревиатура на новото наименование на този закон, но след издаване на оспорения административен акт) за извършване на финансова корекция. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес-плана приходи; не е изпълнил заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост, както и не е използвал активите по предназначението им и за целите на проекта. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от административния съд фактическа обстановка, жалбоподателят е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор 02/311/00413 от 12.06.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 02/311/00413 от 16.11.2011г. Доизграждане и обзавеждане на къща за гости и изграждане и обзавеждане на втора къща за гости в [населено място], общ. Малко Търново, обл. Бургас . От уведомително писмо за одобрено плащане от 22.12.2014г. се установява, че по сключения договор е изплатена финансова помощ в размер на 219 866.50 лева. Съгласно чл. 4. 12 от Раздел IV от договора, ползвателя е длъжен да извършва изцяло одобрената инвестиция в срок по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблица за одобрение инвестиционни разходи. След окончателното плащане по проекта, са извършвани няколко проверки на място по отношение на финансирания проект, проведени в следните периоди: 12.12.2015г. - 15.12.2015г., 20.04.2016г. 13.05.2016г. и 21.06.2016г. 08.07.2016г., при която е констатирано неизпълнение на договора по няколко направления.: 1.) Констатирана е функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, 2.) неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри по отношение на реализирани приходи за една производствена година - 2015г.; 3.) неизпълнение на заложената в бизнес плана трудова заетост; 4.) субсидираното заведение към къщите за гости не функционира, както и част от електроуреди, предвидени за заведението, не се използват по предназначение и нямат видими следи от експлоатация. Вследствие, на което било издадено решение 02/311/00413/3/01/04/01 от 26.09.2017г. за налагане на финансова корекция, като финансовата корекция следвало да бъде наложена за най-тежкото от констатираните неизпълнения, а именно за изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, а именно 219 866,50лева. Това решение за налагане на финансова корекция /РФК/ е било оспорено от касатора. С решение 33 от 09.01.2019г., постановено по адм. дело 3371/2017г. по описа на Административен съд- Бургас, потвърдено с решение 7397/15.06.2020г., постановено по адм. дело 11604/2019г. по описа на ВАС, решението за налагане на финансова корекция от 26.09.2017г. било отменено поради допуснато съществено нарушение и било върнато на административния орган с изрични указания за издаване на нов административен акт. С писмо 02/311/00413/3/01/22/03 с изх. 01-29600/3311#18/ 26.11.2021г. зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че допълва своите констатации по откритото производство по налагане на финансова корекция с писмо с изх. 01-2600/3311 от 20.06.2017г. и ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция. Това производство по налагане на финансова корекция е приключило с настоящия оспорен пред АС-Бургас административен акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за изтекъл давностен срок за извършване на мониторинг. Твърди се, че след като договорът е сключен на 12.06.2012г., то петгодишния срок за извършване на мониторинг от управляващия орган е изтекъл на 12.06.2017г., а оспорващият е уведомен след това на 20.06.2017г., за образуваното производство по налагане на финансова корекция. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като този въпрос е разрешен още при оспорването на първия издаден административен акт - решение 02/311/00413/3/01/04/01 от 26.09.2017г. за налагане на финансова корекция. Възраженията на касатора в посочената насока са изрично коментирани в окончателното решение 7397/15.06.2020г., постановено по адм. дело 11604/2019г. по описа на ВАС. И са изложени изрични мотиви за тяхната неоснователност. Дадените указания според чл.173, ал.2 от АПК са задължителни за административния орган. Като според чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, биха били нищожни. За пълното следва да бъде посочено, че и настоящия касационен съд споделя изводите на предишния състав на ВАС, че петгодишния срок за извършване на мониторинг от управляващия орган не е изтекъл, тъй като мониторинговите проверки са извършени в петгодишния мониторингов период - 12.12.2015г. - 15.12.2015г., 20.04.2016г. 13.05.2016г. и 21.06.2016г. 08.07.2016г. А конкретно за неразкритите работни места нарушението е установено при втората проверка. Като дори управителят на дружеството е дал обяснение за това нарушение на 22.04.2016г. /л.790 от първоинстанционното производство/. В касационната жалба неоснователно се твърди, че имало трето поред производство, приключило с оспореното пред административния съд РФК. В действителност производството е едно, а по него е издаден за трети път административен акт, което е резултат от отмяната от съда на предходните два и връщането на преписката на административния орган. Административният съд не е извършил процесуално нарушение като не е обсъдил това възражение, тъй като то е очевидно неосноватилно. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба оплаквания, че са нарушени основополагащи принципи на прозрачност, предвидимост и сигурност, тъй като към момента на подписване на договора касаторът не бил информиран какви санкции ще претърпи. Оплакванията в тази насока са неоснователни, тъй като възможността за възстановяване на полученото подпомагане е посочено както в Наредба 30, така и в сключения от него договор. Непознаването на закона и на подписания договор не извинява касатора. Видно от чл.8.1, раздел VIII Отговорности от договора, изрично е посочено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА прилага санкциите, предвидени в чл.46, и чл.47 от Наредбата. Административният акт е мотивиран именно с разпоредбата на чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредбата. Освен това задължението за връщане на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, не представлява санкция, а последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са били спазени, като по този начин са направили получената облага недължима. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения, включително на заложените в бизнес плана финансови параметри и параметри на устойчива заетост. Първоинстанционният съд е направил и правилна преценка, че въпросът за приложимия процесуален ред вече е решен от съда с влезлите в сила решения по адм. дело 1099/2021г. и адм. дело 3371/2017г. по описа на Административен съд Бургас. Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи и показатели за устойчива заетост. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл.46, ал.1 от Наредба 30, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Неоснователни са също възраженията на касатора, свързани с установеното неизползване на част от активите по предназначение. Това нарушение е установено въз основа на приложените по делото протоколи от извършените проверки на място, а не от показанията на служителите, извършили проверките и разпитани в производството пред административния съд. Неоснователно е възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последното са коментираните в първинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. Що се отнася до принципа на оправданите правни очаквания постоянна е практиката на Съда на Европейския съюз, че приложното поле на този принцип не може да бъде толкова широко, че да възпрепятства изобщо прилагането на правна норма спрямо бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходната норма (решение от 14 януари 2010, S. P., С-226/08, т.46, решение от 3 септември 2015, А2А, С-89/14, EU: C: 2015:537, т. 38). Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /Правилата/. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.18 и т.30 от Правилата, като в настоящият случай, размерът на подлежащата за възстановяване сума правилно е определена на 100% от предоставената финансова помощ по договора - 219 866,50 лева. За субсидиарните активи, които не са се използвали по предназначение и нямали видими следи от експлоатация, зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е определил финансова корекция в размер на 13468,70 лева. За неизпълнението на заложените в бизнес плана параметри по отношение на реализирани приходи за една финансова година в конкретния случай 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване сума е 5% от предоставената финансова помощ по договора, а именно 10993,33лева. За третото констатирано неизпълнение неразкриване на заложените в одобрения бизнес план работни места е определена 100% финансова корекция - подлежаща на възстановяване сума 219 866,50 лева. Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата при установено нарушение по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗППЗП, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. Следователно най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Относно представените доказателства по делото, представляващи извлечение от регистър за настанените туристи, настоящият съдебен състав, счита, че същите са неотносими към касационния спор. Настаняването в къщата за гости на служители на жандармерията не води до липса на коментираните нарушения, нито изключва поетите задължения от касатора за постигане на посочени от него в бизнес плана финансови показатели и за разкриване на заложените пак там работни места. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно заявената претенция. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,