Решение № 242 от 6.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3831/2013 г.

Решение № 242 от 6.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3831/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 51182/2009 г. на Софийски районен съд, 73 състав, потвърдено с решение от 5.04.2012 г. по гр. д. № 11927/2011 г. на Софийски градски съд. В молбата се поддържа, че поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 50 ГПК дружеството - молител било лишено от възможността да участва ефективно в делото като депозира отговор на исковата молба и ангажира доказателства. Нарушението е обосновано с твърдения, че при отсъствие на категорични данни, че молителят е напуснал вписания в търговския регистър адрес на управление, първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, приели за редовно връчени при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК изпратените на адреса преписи от исковата молба и приложенията към нея. Молителят счита, че след като длъжностното лице по призоваването не е отбелязало да е установило чрез проверка напускане на вписания в регистъра адрес, а е посочило, че на адреса няма офис и администрация на дружеството, съдът е следвало да връчи съдебните книжа чрез способа на чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК - залепване на уведомление. Поради неправилното връчване на книжата по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, препятствало молителя да упражни процесуалните си права по чл. 131 ГПК и да участва пълноценно в делото, същият моли за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК с произтичащите от това последици. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.09.2013 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, броен от датата на влизане в сила на решението, и е процесуално допустима. Д. на ответника, че производството по отмяна е недопустимо, тъй като нарушението на чл. 50 ГПК е било предмет на проверка при въззивното и касационно обжалване на решенията на инстанциите по същество, е относим към основателността на молбата за отмяна, а не към нейната допустимост. По основателността на молбата: С решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 51182/2009 г. Софийски районен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 13 200 лв. - авансово платена сума по договор за консултантски услуги от 13.03.2008 г., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 16.11.2009 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 1 248 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е представило отговор на исковата молба и не е ангажирало доказателства срещу иска в срока по чл. 131 ГПК, както и че направените в молба от 11.02.2010 г. възражения и доказателствени искания са преклудирани, тъй като са заявени извън срока по чл. 131 ГПК, броен от датата на връчване на преписите от исковата молба с приложенията, извършено при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. За да приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът се е позовал на удостовереното от длъжностното лице по призоваването обстоятелство, че на посочения в исковата молба адрес, вписан в Търговския регистър като адрес на управление на [фирма], няма офис и администрация на дружеството, а има частен дом. Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба пред Софийски градски съд. В жалбата е наведено оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на чл. 50 ГПК при връчване на преписите от исковата молба и приложенията, попречило на дружеството - жалбоподател да упражни правата си по чл. 131 ГПК. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, след като е приел, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложена правилно и че с оглед удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването, ползващо се с материална доказателствена сила, не са били налице предпоставки за връчване на съдебните книжа по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК. Нарушението на чл. 50 ГПК и чл. 131 ГПК е релевирано и пред касационната инстанция с подадената от [фирма] касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд. В представеното с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, заявено по отношение на посочения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК. С определение № 536 от 15.04.2013 г. по т. д. № 551/2012 г. на ВКС, I т. о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с мотив, че преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 50, ал. 2 ГПК за фингирано връчване на съдебните книжа е съобразена със задължителната практика на ВКС по приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че при изложените обстоятелства не може да се направи извод за осъществяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 51182/2009 г. на Софийски районен съд. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено в процесуалния закон като специален извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения /и някои определения/, които са неправилни по причини, въведени в съдържанието на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 ГПК отменителни основания. Основанията за отмяна не са тъждествени с основанията за неправилност на съдебното решение, които подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол в случай на въззивно и/или касационно обжалване на решението. В трайната си практика по приложението на чл. 231 ГПК (отм.) и чл. 303 ГПК В. съд, а по-късно и Върховният касационен съд, са възприели становището, че производството по отмяна не може да дублира производството по обжалване на решението, поради което влязлото в сила решение не може да бъде отменено на основанието по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), съответно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато заинтересованата от отмяната страна се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, които е поддържала като основания за неправилност на решението в приключилото производство по обжалване. Молителят е основал искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдяното процесуално нарушение при прилагане на фикцията за призоваване по чл. 50, ал. 2 ГПК, довело до преклудиране на правата му по чл. 131 ГПК и до лишаването му от ефективно участие в делото. Същото процесуално нарушение е релевирано и в производството за въззивно и касационно обжалване на постановените от Софийски районен съд и Софийски градски съд съдебни решения. Въззивната инстанция се е произнесла по наведеното във въззивната жалба оплакване за неправилно прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд като е приела същото за неоснователно. Впоследствие Върховният касационен съд е извършил преценка за съответствие на направените в тази насока изводи на въззивната инстанция със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК. Макар да не се е произнесъл с решение по чл. 290 ГПК, а с определение по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд е констатирал, че значимият за изхода на делото процесуалноправен въпрос за връчване на преписите от исковата молба и приложенията на ответника при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика. При тези данни следва да се приеме, че молителят е осъществил защитата си срещу неправилността на решението по гр. д. № 51182/2009 г. Софийски районен съд, последица от нарушаване на съдопроизводствените правила по чл. 50 ГПК, по реда на обжалване на решението. С приключване на производството по обжалване е изчерпан процесуалният ред за проверка на правилността на решението от гледна точка на законосъобразното прилагане на чл. 50 ГПК и не съществува процесуална възможност тази проверка да бъде извършена повторно по реда на чл. 303 и сл. ГПК, за да доведе до отмяна на вече влязлото в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора по чл. 307 ГПК разноски в размер на 840 лв. /платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие сер. А № 0331446/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,