Решение № 268 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1452/2011 г.

Решение № 268 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1452/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на внохд № 273/10 г. на Окръжен съд - Кърджали и нохд № 850/10 г. на Районен съд - Кърджали и отменяване на постановените по тях въззивно решение № 3/11.01.11 г. и потвърдената с него присъда № 111/07.10.10 г. в частите, в които е определен типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложените на С. Н. М. наказания и на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание по нохд № 49/08 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли делото да се върне на РС-Кърджали за ново разглеждане и законосъобразно определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване. Осъденият С. Н. М. лично и чрез служебния си защитник моли да не се уважава искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районен съд-Кърджали е признал подсъдимия С. Н. М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 и на основание чл. 371, т. 2 вр. чл. 58а , вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По жалба на подсъдимия Окръжният съд-Кърджали е потвърдил присъдата. Присъдата и решението са постановени в нарушение на материалния закон. Съдилищата са постановили М. да изтърпи наказанието при общ режим и затворническо заведение от открит тип, вместо при СТРОГ режим и в затворническа заведение от ЗАКРИТ ТИП. Видно е от приложената справка за съдимост към делото, че М. е осъждан два пъти, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК по отношение наказанието наложено по нохд № 49/08 г. Неправилно обаче, съдът е постановил наказанията по двете дела да се изтърпят при по-лекия режим и в заведение от открит тип. При наличието на две осъждания, независимо, че по първото наказанието е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, режимът на изтърпяване и типа на затворническото заведение не могат да се определят по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Последната разпоредба е приложима само когато осъждането на дееца се явява първо по ред. В случая, наличието на второ осъждане предпоставя приложението на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. В този смисъл, осъденият М. следва да търпи двете наказания от по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим и в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП. Като не са приложили правилно закона, съдилищата са допуснали нарушение по чл. 348, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 вр. НПК с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Нарушението е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането следва да се уважи. Следва да се възобновят двете дела, отменят съдебните актове и делото върне на районен съд-Кърджали за ново разглеждане в тази част по реда на чл. 306 НПК. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение