Решение № 1734 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2015 г.

ВАСIII отделение17.02.2016 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 33/05.01.2015 г. по адм. дело № 11056/2014 г. по описа на Административния съд-София град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1734 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Хасан Салехи, гражданин на Иран, представляван от адв. Ц. Кузманова, против решение № 33/05.01.2015 г. по адм. дело № 11056/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 6066/24.09.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 1129/11.04.2014 г. до Държавната агенция за бежанците Хасан Салехи, гражданин на Иран, е поискал предоставянето на закрила. В регистрационния лист е посочено, че Хасан Салехи е роден на 03.05.1970 г., по народност е персиец, с религиозна принадлежност: мюсюлманин шиит и е женен. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал Иран на 02.09.2013 г. легално, с паспорт, в посока Република Турция, където останал до навлизането си в Република България на 12.10.2013 г. Преминаването на държавната ни граница е осъществено с помощта на трафикант, пътувайки със семейството си - трите си деца, съпруга и братовчед. След като останал три дни в София, чужденецът се отправил към границата с Република Румъния, където бил задържан. В подадената след задържането му молба за закрила посочил, че се нуждае от статут по причини от религиозен характер - християнин е, посещавал е сбирки на християни. Напускането на Иран е продиктувано от получена призовка за явяване пред съд, като е бил убеден, че ще бъде задържан, ако се яви в съда. С решение № 6066/24.09.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция по бежанците, въз основа на правомощията му, делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Хасан Салехи. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените обстоятелства не обосновават необходимост от предоставяне на търсената закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по причина на изповядваната от него религия, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Призовка за явяване пред съда е свързана със заплащането на определени суми, с чието плащане отпада евентуален арест. Фактът, че е молителят е напуснал легално държавата по произход заедно със семейството си също навеждал на отсъствието на преследване или риск от такова. Съдът не е установил данни за физическо насилие или репресии по отношение на кандидата за статут. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на Хасан Салехи. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, а изложените в решението мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са логични и непротиворечиви. В разгледания казус обаче кандидатът не е предоставил информация, от която да се извади заключение за осъществена по отношение на него сериозна, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Касационната инстанция споделя преценката, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. Изложените в касационната жалба възражения не кореспондират по съществото си с изявленията на молителя по време на разговорите с интервюиращия орган. Достатъчно е да се отбележи, че молителя лично е заявил, че не е бил подлаган на някаква форма на насилие (л. 43, въпрос 48), за каквото се твърди в касационната жалба. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1