Решение № 554 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 45/2009 г.

Решение № 554 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 45/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. П. К. и И. С. Н. против решение от 10.09.2008 г. постановено по гр. д. № 1* по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, IV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 2.10.2003 г. по гр. д. № 3009/1997 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав за отхвърляне на предявените от М. П. К. и И. С. Н. против В. С. М. искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане и допускане до делба на недвижимите имоти - апартамент и магазин. Касаторите са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по отношение извода, че не е установено дарение на сумата 70 000 лв. и за нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват мотиви защо се приема, че част от представените разписки за парични суми от периода 1987 - 90 г. не са дарения. Искат да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се намалят направените дарствени разпореждания до размера на запазената им част и да се допусне делба при законните квоти. Ответникът по касационната жалба В. С. М. оспорва същата, като претендира направените разноски. С определение № 133 от 24.02.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения материалноправен въпрос - следва ли при писмен договор за дарение да е налице изрично изявление на дарителя, че предава дарената сума, за да се приеме, че договорът е породил действие с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: Спорът е висящ по искането на М. П. К. и И. С. Н. за възстановяване на запазените им части чрез намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 1* том LI, дело № 10986/92 г., с което наследодателят С е дарил на ответника В собствената си 1/2 ид.ч. от апартамент в партера на сградата на ул. "Ц" № 1* гр. С., както и един магазин - западния в същата сграда, както и по отношение иска за делба на тези имоти. Безспорно е, че в наследството на С. Н., починал на 3.01.1993 г. са останали апартамент № 13 в гр. С., бул. "А" № 194 (като въззивното решение в частта, с която е прието, че този имот е лична собственост на наследодателя и същия е допуснат до делба при права от по 1/3 ид.ч. за страните, е влязло в сила като необжалвано) на стойност към момента на откриване на наследството 550 000 лв., движими вещи в режим на съпружеска имуществена общност на стойност 125 650 лв., от които в наследството са останали права върху 1/2 ид.ч. на стойност 62 825 лв. Посочените вещи изчерпват чистия актив на наследството. Спорно е какви дарения е извършил наследодателя в полза на сина си В. М. По делото е представен писмен договор за дарение от 10.07.1992 г., в който е отразено, че С. И. Н. дарява на сина си В. С. М. сумата 70 000 лв., а В. С. М. заявява, че е съгласен и приема направеното дарение на сумата 70 000 лв. Въззивният съд е приел, че формулировката, че направеното дарение се приема, касае не предаването на сумата, а съгласието на В. С. М.да приеме дарението, което е договор, а не едностранна сделка, а при това положение, за да произведе своя правен ефект подписите на страните е следвало да бъдат нотариално заверени (чл. 225, ал. 2 от ЗЗД) или да се докаже предаването на дарената сума на надарения. При тълкуване волята на страните по писмен договор следва да се изхожда от обективираните им в същия изявления и от правилата на чл. 20 от ЗЗД. Изявленията в процесния договор от 10.07.1992 г. са за безвъзмездно отстъпване, съответно приемане на парична стойност от 70 000 лв., а не на конкретни движими вещи, поради което релевантно е дали от тези изявления може да се установи реалното предаване на сумата, доколкото страните по договора не са съставили нарочна разписка. В случая употребеното от дарителя сегашно време на глагола "дарява" (носещо семантична характеристика на извършвано в момента на изявлението действие) и употребеното от надарения минало страдателно причастие "направеното дарение" (носещо семантична характеристика на минало действие спрямо момента на изявлението и качество, което е резултат от някакво действие, извършено върху определен обект) обуславят извода, че едновременно с изготвянето на договора в писмена форма е сключен и договора за дарение чрез предаване на парична сума на стойност 70000 лв. Допустимо е страните да придадат на договора и характеристика на разписка за фактическото предаване и без изрично изявление в тази насока, щом употребените граматически категории позволяват да се направи еднозначен извод за извършеното действие. Следователно при образуване на наследствената маса следва да се отчете и направеното в ползва на В. М. дарение на сумата 70000 лв. От показанията на свидетелката Г, а и с оглед поддържаната от ищците във въззивната им жалба теза, е видно, че тази сума е била семейни средства на наследодателя С ищцата М, поради към сумата от чистия актив на наследството следва да се прибави 1/2 от нея или сумата 35 000 лв. По делото са представени разписки за получавали от В. М. пощенски записи за парични суми в периода 1987 - 1992 г. Дори да се приеме, че всички суми са били дарения (макар, че свидетелката М говори за период след началото на 1990 г.) то общия им размер на 8925 лв. (разписките от записа от 11.11.1991 г. за 700 лв. и от 20.11.1991 г. за 1000 лв. са копирани и представени два пъти, съответно на стр.115 и стр.116 от първоинстанционното производство), като към наследствената маса следва да се прибави 1/2 с оглед признанието на ищцата М тезата на ищците във въззивната им жалба, че се касае до общи с наследодателя средства или сумата 4462.50 лв. С прибавяне стойността на дарените 1/2 ид.ч. от апартамента и магазин на ул. "Ц" от 160 000 лв., стойността на наследствената маса става 812 287.50 лв., а съответно разполагаемата част на наследодателя, както и запазената част на всеки от тримата наследници е 203 071.875 лв. От останалия в наследството чист актив на стойност 612 825 лв. всеки от наследниците е получил 1/3 или активи на стойност 204 275 лв. Следователно въпреки направените дарствени разпореждания в полза на ответника, ищците са получили наследствени права на стойност надхвърляща запазената им част от наследството на С. Н., поради което предявения иск по чл. 30 от ЗН се явява неоснователен. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и иска по чл. 30 от ЗН да бе основателен, това не би се отразило върху извода за неоснователност на претенцията за делба на дарените имоти, тъй като надареният е прехвърлил собствеността върху тях чрез правна сделка на трето лице през 1993 г. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл. 37 от ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да се допусне делбата. Макар въззивният съд да е направил необоснован извод за доказателственото значение на писмения договор за дарение на парична сума от 4.07.1992 г. и неправилно да е определил стойността на наследствената маса, а съответно и на разполагаемата и запазената част, то крайният извод, че липсва накърняване на запазената част на ищците, поради което исковете по чл. 30 от ЗН и иска за делба на дарените права от апартамент и магазин са неоснователни, по същество е законосъобразен, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство и липсата на доказателства ответника по жалбата да е направил разходи за касационното обжалване (въпреки, че е поискал възстановяването им в депозирания отговор), разноски за касационното производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение