Решение № 10054 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 14984/01.05.2025г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 11568 по описа за 2024 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22220220005941-091-001/12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у органите по приходите, издали РА. Описва поредица от процесуални действия на органа възложил ревизията и настоява на осъществяването на предпоставките на чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката от възложилия ревизията и възлагането ѝ за разглеждане и решаване от друг орган по приходите. Сочи, че във всички заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор определените като компетентни да възлагат ревизии органи по приходите заемали длъжността началник сектор Ревизии, поради което с отнемането от органа по приходите възложил конкретната ревизия на функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК отпадали правомощията му по длъжностната характеристика на началник сектор за възлагане на ревизии. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Лиона ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С обжалвания пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Лиона ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 257 759.95 лева с лихви за забава 84 494.37 лева. Източник на задължението е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2018 г. и м. 10 и 12.2019 г. Основание за корекцията е отказ да се признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на директора на ТД на НАП София. Решението е постановено в нова първоинстанционно производство след като с решение 12149/12.11.2024 г. на ВАС по адм.д. 6646/2024 г. е отменено решение 5065 от 14.05.2024 г. постановено по адм. дело 7599 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от дръг състав на първостепенния съд. По констатациите на съда ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия Р22220220005941020001/30.09.2020г., връчена на 16.11.2020г., изменена със Заповеди за изменение на ЗВР Р22220220005941020002/16.02.2021г. и Р22220220005941020003/15.03.2021г., издадени от Е. М. С., на длъжност Началник сектор Ревизии в ТД на НАП София, която е от кръга на лицата овластени по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед РД-01-128/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП София да възлагат ревизии. РД е издаден от посочените в ЗВР органи по приходите, а РА е издаден от Х. Б. М. като орган възложил ревизията и ръководителя на ревизията Р. Т. З.. Функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на Е. М. С., на длъжност началник на сектор Ревизии, отдел Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП София са отнети със заповед РД01466/27.06.2022г. на директора на ТД на НАП София, считано от 27.06.2022г. С решение Р22220220005941098001/27.06.2022 г. на териториалния директор ревизионното производство е иззето и превъзложено на Х. Б. М., на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София. Решаващите изводи на съда са за липса на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката от възложилия ревизията орган по приходите и възлагането на преписката за разглеждане и решаване на друг орган. Това изключвало компетентността на органа, комуто е възложена преписката да участва като издател на РА. Решението е правилно. Съответства на материалния закон изводът на първостепенния съд за въведения с чл. 7, ал. 3 ДОПК принцип за неизменност на състава на компетентния орган по приходите при разглеждане и решаване на конкретен въпрос и лимитативното изброяване на изключенията /всъщност този извод е пренесен от друго решение на настоящия касационен състав/. Териториалният директор е от кръга на органите по приходите по чл. 7, ал. 3 ЗНАП, чиято компетентност включва правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК да изземе преписката от компетентния орган по приходите, като така изключи занапред правото и задължението му да я разглежда и реши и да възложи преписката на друг равен по степен орган. Затова и решение Р22220220005941098001/27.06.2022 г. е валиден правен акт. Не са осъществени предпоставките за изземване на преписката. В решението на териториалния директор не е въведено твърдение за обстоятелства от първите две категории по чл. 7, ал. 3 ДОПК основание за отвод/самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Третото основание за изземване на преписката по 7, ал. 3 ДОПК е обвързано с невъзможност органа по приходите да изпълнява служебните си задължения в резултат от промяна в длъжността му, която води до отпадане на неговата компетентност. В случая то не е осъществено. Позитивното право (след отмяната на чл. 118, ал. 2 ДОПК, обн. в ДВ бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) не въвежда изискване за принадлежност на издателите на РА към определено ниво в йерархията на приходната администрация. По разясненията от мотивите на ТР 3/2025 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по тълк.д. 2/2024 г. От разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не следва, че всички органи по приходите от компетентната териториална дирекция разполагат с правомощие за възлагане на ревизии. Това правомощие се включва в компетентността само на определените от териториалния директор органи по приходите.. Доколкото заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК е предвиден от закона способ за персонализиране на компетентност, чийто източник е законът (така в мотивите на ТР 5 от 22.06.2015 г. по тълк. д. 4/2014 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия). /вж. цитираното ТР 2/2024 г./, то изключването на органа по приходите със заповед РД01466/27.06.2022г. на директора на ТД на НАП София от обхвата на органите по приходите с разширена правосубектност, води до отпадане на правомощието му за възлагане на ревизии, чието упражняване в конкретното производство е условие за участието му в състава на органите по приходите с компетентност да издадат заключителния за производството ревизионен акт (вж. чл. 119, ал. 2 ДОПК). Липсват информационни източници длъжността на органа по приходите да е признак или изискване за включването му в персоналния обхват на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и не промяната в длъжността, а дисквалифицирането на С. като орган по приходите възлагащ ревизии е релевантно за отпадането на компетентността ѝ. При възприемане на ревизионното производство като динамичен фактически състав ненадлежното изземване и възлагане на преписката изключва компетентността на участващия състава на органите издали РА ръководител на ревизията. Във всички хипотези на липса на компетентност последицата е недействителност на заключителния акт на производството. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация биха се дължали деловодни разноски, но не е доказано извършването на такива за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение