Решение № 6376 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2013 г.

Решение № 6376 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12902/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ив транс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано от управителя Стоян Стоянов, чрез адв. Б. Захариев против Решение № 736/28.03.2013 г. по адм. д. № 306/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу акт за прихващане или възстановяване № 1236813 от 31.10.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 66 от 23.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му като са приложени решения на Върховния административен съд по адм. дело № 916/2013 и адм. дело № 15114/2012 г., с които са оставени в сила решения на Пловдивския административен съд за прогласяване нищожността на данъчен ревизионен акт № 2600803 от 23.08.2006 г. с установени задължения за ДДС в размер на 17008,15 лева и лихви в размер на 1802,64 лева и ревизионен акт № 260900187 от 09.06.2009 г. с установен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 10545,53 лева и лихви върху корпоративния данък в размер на 4780,88 лева, които суми са предмет на искането за възстановяване. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е постановен отказ с акт за прихващане или възстановяване, производството по издаване на който е започнало по искане от 03.10.2012 г. на дружеството за възстановяване на платени суми за ДДС по влязъл в сила данъчен ревизионен акт № 2600803 от 23.08.2006 г. в размер на 17 008,15 лева и лихви върху ДДС в размер на 1 802,64 лева и корпоративен данък за 2005 г. по влязъл в сила ревизионен акт № 260900187 от 09.06.2009 г. в размер на 10 545,53 лева и лихви върху корпоративния данък в размер на 4 780,88 лева, за които ревизионни актове в искането се твърди, че са нищожни. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като към момента на предявяване на искането не е налице влязъл в сила съдебен или административен акт по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК за установяване, че сумите са недължимо платени. Съдът е приел, че в това производство е недопустимо произнасяне по нищожността на данъчен ревизионен акт № 2600803 от 23.08.2006 г. и ревизионен акт № 260900187 от 09.06.2009 г. Нищожността на двата ревизионни акта са били предмет на съдебно разглеждане и са налице съдебни решения по две административни дела, образувани пред Административен съд Пловдив, поради което не може въпросите да бъдат пререшавани отново. С решение № 2624 от 29.11.2012 г. по адм. дело № 2428/2012 г. Пловдивският административен съд е прогласил нищожността на данъчен ревизионен акт № 2600803 от 23.08.2006 г. С решение № 2409 от 02.11.2012 г. по адм. дело № 2465/2012 г. на Административен съд Пловдив е прогласена нищожността на ревизионен акт № 260900187 от 09.06.2009 г. И двете решения са обжалвани пред Върховния административен съд и производствата са били висящи към момента на постановяване на решението по настоящия спор. Съдът не е уважил искането за спиране на производството до приключване производствата по нищожността на ревизионните актове, тъй като не е налице преюдициалност спрямо настоящия спор. Решението е правилно. Между страните няма спор по фактите. Искането за възстановяване на недължимо платени суми по реда на чл. 129 ДОПК е заявено на 03.10.2012 г. Към момента на искането ревизионните актове, по които се претендират сумите като недължимо платени, са били влезли в сила ревизионни актове, които не са били прогласени за нищожни. Правилно съдът е приел, че в това производство съдът не може да осъществи инцидентен контрол за нищожност на ревизионните актове, още повече, че в същия съд са били образувани и висящи съдебни производства по жалби на дружеството за нищожност на същите ревизионни актове. Нищожността на ревизионните актове е била прогласена с решения на Пловдивския административен съд, които са влезли в сила, съответно на 27.06.2013 г. и на 16.01.2014 г., когато са постановени решение № 9653/27.06.2013 г. по адм. д. № 15114/12 г. и решение № 555/16.01.2014 г. по адм. д. № 916/13 г. на Върховния административен съд. Към момента на предявяване на искането - 03.10.2012 г., претендираните за възстановяване суми за ДДС, корпоративен данък и лихви не са недължимо платени, доколкото са били налице влезли в сила ревизионни актове, въз основа на които е извършено плащането. Тъй като съдебните спорове за прогласяване нищожността на влезлите в сила ревизионни актове не са приключили с влезли в сила съдебни решения до предявяване на искането, не е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 5 ДОПК към момента на предявяване на искането. Данъците са платени по влезли в сила ревизионни актове и не са били налице предпоставките за възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Постановеният отказ да бъде извършено възстановяване е правилен и законосъобразен, тъй като искането на дружеството-жалбоподател е заявено при липса на основание по чл. 129, ал. 5 ДОПК, както правилно е приел съдът. Не е налице и твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводството с оставяне без уважение на искането за спиране на производството по делото до приключване на производствата по адм. дело № 916/2013 и адм. дело № 15114/2012 г. на ВАС, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Към настоящия момент ревизионните актове, по които се претендира възстановяване на недължимо платени задължения са прогласени за нищожни с влезли в сила съдебни решения, които са основание за предявяване на ново искане по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение