Решение № 7574 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 307/2010 г.

Решение № 7574 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 307/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Екатерина Николова Дукова от гр. Асеновград, чрез адв. Румен Руменов срещу Решение № 1379/28.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1034/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, четиринадесети състав, с което е отхвърлена жалбата й против Решение за отказ № 160017773/22.04.2009 г., издаден от Марияна Йорданова Иванова - инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 343/27.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на лицето е отказано освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2002 г. - 31.05.2002 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на атакувания ревизионен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. По делото е подадена и частна жалба от юрисконсулт Катерина Емилова Недялкова-Гърова в качеството си на процесуален представител на Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП по отношение размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответника по частната жалба - Екатерина Николова Дукова от гр. Асеновград, не е взела становище. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение, Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Екатерина Николова Дукова като е приел за законосъобразни действията на данъчната администрация, обективирани в Решение за отказ № 160017773/22.04.2009 г., издаден от Марияна Йорданова Иванова - инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 343/27.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Не се спори по фактическата обстановка, установена по делото. Жалбоподателката е подала Декларация по § 19и, ал. 2 от ПЗР на ЗЗО с вх. № 16-14234/31.03.2009 г., като в нея е декларирала, че е пребивавала извън страната повече от 183 дни през календарната година, както следва 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Към декларацията е била приложена справка от ОД на МВР - гр. Пловдив като доказателство за твърдените обстоятелства. Съгласно отговор от 7.04.2009 г. е установено, че лицето не ползвало заплатена от НЗОК медицинска помощ за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Изготвена е била също така справка за внесените от лицето здравноосигурителни вноски за периода от януари 2000 г. до януари 2009 г., при която се установило, че лицето е заплатило с платежни нареждания здравноосигурителни вноски за периодите м. 06.2002 г. - м. 12.2004 г. в размер на 432,35 лв. При така събраните доказателства било прието, че въз основа на заявеното от лицето Дукова, за същата са налице основанията за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание § 19и, ал. 1 от ПРЗ на ЗЗО за периодите от 1.06.2002 г. до 31.12.2007 г. включително, като за периода 1.01.2002 г. - 31.05.2002 г. не е налице такова освобождаване. За посочения период, в който не се признава правото на освобождаване на жалбоподателката от внасяне на здравноосигурителни вноски, същата е била осигурявана от осигурен чл. на семейството, същата е била осигурявана на друго основание, при което вноските не са внасяни от нейно име и за нейна сметка, а от третото лице - осигурен чл. на семейството, съгласно възможността, която е предоставяла нормата на чл. 40, ал. 1, т. 14 от ЗЗО. Настоящата инстанция намира за установено следното: Нормата на § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО дава възможност на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1.07.1999 г. - 31.12.2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, да могат да се освободят се освободят от задължението за внасяне на тези вноски. Горното е сторено от жалбоподателката с представените към декларацията писмени доказателства. Действително, в самия отказ не се съдържа сума, която да бъде възстановена на лицето, но съгласно § 19и, ал. 4 от ПЗР на ЗЗО сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2007 г., за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат възстановени по ред, определен с инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса. Освен това в Глава Шестнадесета, Раздел I на ДОПК е предвиден ред за възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби, имуществени санкции и т. н. от органите по приходите. В този смисъл възраженията на лицето са неоснователни, тъй като по делото няма данни същото да е поискало с нарочно писмено искане възстановяването им. Още повече, данни за подлежащите на връщане суми се намират по преписката. Настоящата процедура по § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО касае само освобождаването от задължение за плащане, а недължимо платените суми се възстановяват по гореописания ред. Относно предмета на спора, а именно отказът да бъде освободено лицето от задължението за внасяне на здравоносигурителни вноски за периода 1.01.2002 г. - 31.05.2002 г., съдът намира същия за законосъобразен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за периода 1.01.2002 г. - 31.05.2002 г. жалбоподателката е била осигурявана от друг чл. на семейството съгласно възможността на чл. 40, ал. 1, т. 14 от ЗЗО. От същата разпоредба става ясно, че за неосигурените членове на семейството дължимата от осигуряващия се вноска за ЗОВ е в размер на 5 на сто от вноската на всеки осигурен чл. на семейството. В този смисъл правилно административният орган е приел, че останалите изисквания на § 19и, ал. 1 от ПРЗ на ЗЗО са изпълнени - лицето е пребивавало повече от 183 дни в годината извън страната, както и не е ползвало за целия период медицинска помощ, заплатена от НЗОК, но не е изпълнено третото условие, а именно да дължи тези здравноосигурителни вноски за своя сметка. В случая правото, предоставено с разпоредбата на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО на лицето да поиска такова освобождаване от задължение за ЗОВ не може да се съвмести с възможността същите тези вноски да бъдат възстановени, тъй като те не са заплатени от лицето, което претендира да е носител на субективното право, а от друго лице и на различно правно основание. Обжалваното решение е правилно. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По отношение на подадената частна жалба, настоящата инстанция намира, че тя е основателна. С Определение № 2462/24.11.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив по делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лв. Наведените основания в частната жалба са основателни, тъй като съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г., размера на минималното адвокатско възнаграждение при неоценяеми искове е 150 лв. Такава е сумата, която е следвало да се присъди като юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение,