Решение № 4736 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София /“ОДОП“/ при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез гл. юрк. С. Ердир против Решение № 41592/12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12476/2024 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменен като материално незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221724000407-091-001/02.07.2024г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 1288 от 20.09.2024г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на „САЙМЪН ОЙЛ 2020“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит от доставчика „СТАНДАРТ ЛИЗИНГ“ ООД в общ размер 29 166,67 лева за данъчен период м.10.2023г., в размер на 23 402 лева от доставчика „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД за м.11.2023г., ведно с лихви в общ размер на 4 344,35 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административният съд е тълкувал превратно установените по делото факти и въз основа на тях е достигнал до грешни фактически изводи. Релевира оплакване, че неизяснен е останал спорният по делото въпрос, а именно с каква цел са придобити луксозните автомобили. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 10 407 лева /5203,04 лева за всяка инстанция/ и платената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касация – „САЙМЪН ОЙЛ 2020“ ЕООД, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключение по делото е изложил съображения за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22221724000407-091-001/02.07.2024г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 1288 от 20.09.2024г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на „САЙМЪН ОЙЛ 2020“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит от доставчика „СТАНДАРТ ЛИЗИНГ“ ООД в общ размер 29 166,67 лева за данъчен период м.10.2023г., в размер на 23 402 лева от доставчика „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД за м.11.2023г., ведно с лихви в общ размер на 4 344,35 лв. Съдът е посочил, че за материална и териториалната компетентност на органите по приходите са представени заповеди на основание чл. 11, ал. 1, т .1 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Административният съд е установил, че ЗВР е издадена от определеното лице да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от лицето, възложило ревизията и от лицето, което я е извършило, поради което във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и след като е генериран РА като ел. документ, за наличието на чиито подписи са ангажирани доказателства на диск л. 72 е достигнал до извод, че се касае за валиден ИАА, вкл. и с оглед териториалната компетентност. Съдът е констатирал, че са спазени процесуалните правила за извършването на ревизията, че РА е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. АССГ е споделил тезата на оспорващия, че е налице изключение по чл. 70 от ЗДДС, тъй като процесните автомобили са закупени с цел продажба. Установил е, че л.а. е предлаган за продажба на база на представения договор за посредничество с „ММ Ауто“ ЕООД. Позовал се е на свидетелските показания на свидетелите М. и К., както и на разпечатки от сайта mobile.bg за публикация за същото МПС от името на „ММ Ауто“. Във връзка с другото МПС се е позовал на свидетелските показания и е приел, че самият управител е правил и лично опити за предлагане. Въз основа на така установеното административният съд е приел, че в посочената част РА е неправилен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основателен е наведеният в касационната жалба довод за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав установи, че съдът не е съобразил извършеното изземване на ревизионната преписка в хода на ревизионното производство на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК и в тази връзка не е подложил на преценка и анализ този факт. Това нарушение на съдопроизводствените правила е повлияло върху преценката на съда относно валидността на РА, която е направена, без да са изяснени фактите във връзка с изземване разглеждането и решаването на преписката в хода на ревизионното производство. Правният въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, е решен с тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело № 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионният акт като заключителен акт в ревизионното производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната по чл. 8 от ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и чл. 12, ал. 6 от ДОПК, е валиден. В случая ревизионният акт, цитиран по-горе, е издаден от Б. И. Бончев – възложител на ревизията, и Н. Г. Георгиева – ръководител на ревизията. Представените заповеди за оправомощаване – заповед № З-ЦУ-2303/06.11.2023 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП /л. 17 и сл. от първоинстанционното дело/ на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП София /л. 23 и сл. от първоинстанционното дело/ на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, както и заповед № З-ЦУ-144/19.01.2024 г. на зам. изпълнителния директор на НАП /л. 20 и сл. от първоинстанционното дело/ на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП оправомощават лицето Н. К. Калев да бъде ръководител на ревизията. Видно от доказателствата по делото с Решение № Р-22221724000407-098-002 от 19.06.2024г., издадено от началник на сектор при ТД на НАП - Велико Търново, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, преписката е иззета от Н. К. Калев, правомощията на ръководител на ревизия са възложени на Н. Г. Георгиева. Така цитираното решение за изземване на ревизионната преписка се намира на л. 37 от делото. Във връзка с оправомощаването на лицето Н. Г. Георгиева е представена заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП София /л. 23 и сл. от първоинстанционното дело/, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, в която в т. II се сочи, че „във връзка с чл. 7, ал. 3 от ЗНАП на посочените в т. I от настоящата заповед лица, възлагам да упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК“. В представената № З-ЦУ-144/19.01.2024 г. на зам. изпълнителния директор на НАП /л. 20 и сл. от първоинстанционното дело/ на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП изрично се препраща към заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП София /л. 23 и сл. от първоинстанционното дело/ и заповед № З-ЦУ-2303/06.11.2023 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП /л. 17 и сл. от първоинстанционното дело/, но в последната цитирана заповед лицето Н. Г. Георгиева не е посочено като компетентен орган. Субективните предели на заповедта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП не обхващат Н. Г. Георгиева в качеството на същата на ръководител на ревизията и съиздател на ревизионния акт. Допълнително, въпреки че в заповед № РД-01-1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП София /л. 23 и сл. от първоинстанционното дело/ се посочва изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, не са представени нито твърдения, нито доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а именно основания за отвод или самоотвод или наличие на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. По предписанието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция след изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012 г., РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК допуска възможността определен в закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. При действието на чл. 7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, във вр. с чл. 7, ал. 3 ДОПК тази компетентност е на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на НАП. По делото не са приобщени доказателства по чл. 7, ал. 3 от ДОПК относно хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, послужила като основание за изземване на преписката от Н. К. Калев, оправомощен да изпълнява функциите на ръководител ревизия и възлагането на друг орган по приходите – Н. Г. Георгиева. Следователно, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на процесуалното му задължение за изискване на цялата преписка по издаването на спорния РА, част от която са и доказателства за причините, наложили изземването на ревизионната преписка по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че в определение № 4869 от 13.02.2025г. по адм. д. № 12476/2024г. по описа на АССГ за насрочване на делото липсват конкретни указания на съда както за разпределение на доказателствената тежест между страните, така и указания към ответната страна за представяне на ревизионната преписка в цялост. Въпреки че съдът изрично в протоколно определение от 04.02.2025 г. е докладвал преписката, в която се намира Решение № Р-22221724000407-098-002 от 19.06.2024г., издадено от началник на сектор при ТД на НАП - Велико Търново, за изземване на ревизионната преписка на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, същият не е задължил ответника в първоинстанционното производство да представи доказателства, обосновали причините за изземването на преписката съгласно чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Т.е. съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да изиска от ответника цялата ревизионна преписка. Неизпълнението от страна на първостепенния съд на гореописаните процесуални задължения, които настоящата касационна инстанция констатира, е съществено и обуславя извод за отмяната на обжалвания съдебен акт като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото новият състав следва да задължи ответника да представи преписката в цялост досежно наличието на доказателства, обусловили причините за изземване на ревизионната преписка съгласно издаденото Решение № Р-22221724000407-098-002 от 19.06.2024г., издадено от началник на сектор при ТД на НАП - Велико Търново, включително заповед на изпълнителния директор на НАП № 1405/30.05.2024г. и заповед № 631/06.06.2024г., цитирани в Решение № Р-22221724000407-098-002 от 19.06.2024г., досежно наличието на доказателства, че Н. Г. Георгиева е орган по приходите, за който не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК с оглед на факта, че ревизираното лице „САЙМЪН ОЙЛ 2020“ ЕООД е със седалище в гр. София, а Н. Г. Георгиева е орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, да укаже доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 170, ал. 3 от АПК, приложим на основание § 2 ДР на ДОПК. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение