Решение № 37 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3020/2011 г.

Решение № 37 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3020/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е образувано по жалби на подсъдимите К. О. Е., С. В. С., М. И. М. и Ц. И. М. и на защитникът им - адв. М. М. от САК, срещу въззивно решение № 62 от 9.11.2011 г. постановено по НОХД № 60/2011 г. по описа на Военно-апелативния съд, с което е била потвърдена присъда № 169 от 20.09.2011 г., постановена по НОХД № 169/2011 г. по описа на Софийския военен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, поради което се моли, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание, алтернативно, оправдаване на подсъдимите или упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Военно-апелативния съд в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 169 от 20.09.2011 г., постановена по НОХД № 169/2011 г. по описа на Софийския военен съд, всеки един от четиримата подсъдими, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, на всеки един, е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, изпълнението на което, било отложено на съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимите били оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение да са извършили вмененото им престъпно деяние при предварителен сговор помежду си в немаловажен случай, както и в частта за стойността на инкриминираните вещи от 395 лв. до 607 лева. С атакуваното решение № 62 от 9.11.2011 г., постановено по НОХД № 60/2011 г. по описа на Военно-апелативния съд, първоинстанционната присъда била потвърдена. Доводите за наличие на касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са неоснователни. Това е така поради следните съображения: Въз основа на проведена комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Софийския военен съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по повторната оценителна авто-техническа експертиза, приобщените писмени доказателства и не на последно място, предадените с протоколи за доброволно предаване, веществени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища при принципно съобразяване с разпоредбата на чл. 14 НПК. Обосновано са били кредитирани показанията на полицейските служители - свид. П., И. и М. - очевидци, установили четиримата подсъдими непосредствено по време на извършване на престъплението и имащи обективната възможност да възприемат от близко разстояние действията на всеки един от тях. Именно анализирайки показанията на посочените свидетели в корелация с цялостната доказателствена съвкупност, мотивирано въззивният съд е приел, че в конкретната ситуация липсва доброволен отказ от довършване на деянието, поради и което обстоятелство, обясненията на подсъдимите досежно опита им да напуснат местопроизшествието, правилно са били възприети като защитна позиция. Извършеното от подсъдимите престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Тук следва да се посочи, че с недопускане на разпит на поисканите от защитата на подсъдимите свидетели - полицейски служители и поемното лице Р. Н., не са били нарушени процесуалните права на подсъдимите, тъй като релевантните за делото обстоятелства по смисъла на чл. 102 от НПК, са били изяснени в достатъчна и необходима степен. Като цяло може да бъде обобщено, че въззивният съд е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите, свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Що се касае до наведения довод за явна несправедливост на наложеното на всеки един от подсъдимите наказание, настоящата инстанция счита, че това оплакване се явява основателно. При определяне на наказанията, наложени на подсъдимите, макар и по същество да са били съобразени релевантните за наказателната отговорност на дейците смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, неправилно както Софийския военен съд, така и въззивната инстанция, не са констатирали, че в конкретния случай се очертава хипотезата на чл. 55 от НК. Това е така, защото констатираните по делото смекчаващи наказателната отговорност на дейците обстоятелства - младата възраст, необремененото съдебно минало, изразеното по същество чистосърдечно разкаяние, не особено високата стойност на инкриминираните вещи, добрите характеристични данни, в случая се отличават с белега "многобройност" по смисъла на горепосочената законова разпоредба. На фона на последните, извън всякакво съмнение е обстоятелството, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимите, обстоятелство обуславящо определяне наказанията на всеки един от подсъдимите при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Поради горното касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да се измени, като наложеното на всеки един от подсъдимите наказание се намали при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК до размер на пет месеца, като именно с това по размер наказание "лишаване от свобода" настоящият състав счита, че по-пълно и ефективно ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.