Решение № 78 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 627/2011 г.

Решение № 78 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 627/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Х. Ч. -Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 663 от 02.07.2007 г. по гр. дело № 792/2006 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е потвърдено решението от 07.04.2005 г. по гр. дело № 187/2003 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, II-в отделение. С атакуваното влязло в сила въззивно решение е отменено решението на Софийския районен съд, 45-ти състав от 19.07.2002 г. по гр. дело № 4675/2011 г. и вместо него е уважен иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), като е прието за установено по отношение на Х. Н. К., Т. В. К., Е. Х. Ч. -Б., Д. Ц. Б., Столична община, М. П. Ю. и М. Д. В., че В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. са собственици на следния недвижим имот: парцел * от кв. *, м. "Л.", с площ * кв. м., при граници на парцела: [улица], парцел *, парцел * и парцел *. С въззивното решение е отхвърлен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС на Х. Н. К. и Т. В. К. за разпределение ползването на парцел * от кв. * в м. "Л.". Молителите поддържат, че на 02.10.2009 г. са се снабдили със заверен препис от Протокол № 5 от 12.02.1959 г. от заседание на ИК на СГНС, на което с решение по т. 5 бил отчужден в полза на държавата за групово жилищно строителство имот на [улица], съставляващ парцел II от кв. *, м. "Л.", по плана на [населено място], собственост на Ц. Ф. Ф. Твърдят, че документът е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, доколкото с решението по гр. дело № 187/2003 г. Софийският градски съд приел, че не може да се направи категоричен извод да е било извършено надлежно отчуждаване по З.(отм.) с изплащане на обезщетение и че собствеността се запазила в лицето на Ц. Ф., а след смъртта й преминала по наследство в полза на двете й дъщери. В съдебно заседание на 21.02.2012 г. молителите представят като доказателство писмо № 33 от 01.02.2012 г. на ДА "А.", Р. дирекция "А." - С., отдел "Т. архив". Ответниците по молбата за отмяна Г. Ф. Ю., В. Ф. В., М. П. Ю. и Ф. М. В. са на становище, че представеният с молбата протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС не е ново писмено доказателство, тъй като бил известен на молителите и представен от самите тях в хода на развилия се процес. Ответникът по молбата за отмяна Столична община-район "Л." е на становище, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне само когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. При прегледа на делото /разгледано от Софийския районен съд като първа инстанция, въззивно производство пред Софийския градски съд, от ВКС по касация, от петчленен състав на ВКС по молба за отмяна и от три тричленни състава на ВКС по последваща молба за отмяна/ се констатира, че в кориците на три от седемте дела фигурира протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС, който документ носи заверка на Държавен архив от 02.12.2002 г. Документът се съдържа най-напред на страници 179, 180 и 181 от първоинстанционното гр. дело № 4675/2001 г. на Софийския районен съд, 45-ти състав, непосредствено след протокола за съдебното заседание от 04.07.2002 г./стр. 177-178/ и преди постановеното решение от 19.07.2002 г. по гр. дело № 4675/2001 г. на СРС, 45-ти състав няма устна или писмена молба от някоя от страните за приемане на въпросния протокол като доказателство и определение на съда за уважаване на такова искане. Делото не е подшито; листовете са захванати с метален държател; в края му няма отбелязване на общия брой страници, които съдържа. С оглед датата, на която документът е бил заверен от Държавен архив - 02.12.2002 г., изводът е, че същият изобщо не е следвало да попада в кориците на първоинстанционното дело. В кориците на въззивното гр. дело № 187/2003 г. на Софийския градски съд, II-в състав се съдържа същото, незаверено по реда на чл. 101 ГПК (отм.) и със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 г., копие от протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС /стр. 109, 110 и 111/. Документът, заедно с незаверено по чл. 101 ГПК (отм.) копие от доклад № 1646 от 06.02.1959 г. до ИК на СГНС/стр. 112-116 вкл./; призовки /стр. 117 и 118/; съобщение на СГС до СРС/стр. 126/; писмо за изпращане на възражение/стр. 127/; възражение от 12.08.2005 г. и молба от 30.11.2005 г. на Е. Х. Ч. -Б. и Д. Ц. Б., чрез пълномощника им Ц. Б./стр. 128-стр. 135 вкл./; препис от възражението и молбата/стр. 119-стр. 125 вкл./ и незаверено по чл. 101 ГПК (отм.) копие от решение от 07.07.1961 г. по гр. дело № 7859/1959 г. на С. народен съд/стр. 159 и стр. 160/, се намира след постановеното на 07.04.2005 г. въззивно решение. Съгласно извършеното в края на кориците удостоверяване от 11.07.2007 г., пронумеровано и подпечатано с печата на СГС, гр. дело № 187/2003 г. съдържа 160 страници. Във възражението от 12.08.2005 г./постъпило в СГС четири месеца след постановяване на въззивното решение/ не са били описани протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС, доклад № 1646 от 06.02.1959 г. до ИК на СГНС и решение от 07.07.1961 г. по гр. дело № 7859/1959 г. на С. народен съд, нито е поискано приемането им като доказателства от въззивната инстанция. Предвид на изложеното, следва да се приеме, че протокол № 5/12.02.1959 г. фигурира в кориците на гр. дело № 187/2003 г. на СГС, II-в отделение още от 11.07.2007 г. Обстоятелството, че и по това дело листовете са захванати с метален държател и съществува разбъркване на номерираните страници след стр. 109-116/където се намират протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС и доклад № 1646 от 06.02.1959 г. до ИК на СГНС/, не дава основание да се приеме, че документът на стр. 109-111 е бил поставен в кориците на делото след неговото свършване с влязло в сила решение. Протокол № 5/12.05.1959 г. на ИК на СГНС/със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 г./ е бил и е част от кориците и на гр. дело № 335/2008 г. на ВКС, петчленен състав на гражданската колегия /стр. 55, 56 и 57/, образувано по молби на Х. Н. К. и Т. В. К./от 25.07.2007 г./ и на Ц. Д. Б./от 20.11.2007 г./ за отмяна на влязлото в сила решение № 663 от 02.07.2007 г. по гр. дело № 792/2006 г. на Върховния касационен съд, I г. о. Протоколът е сред приложените към становището на Х. Н. К. вх. № 11162 от 23.12.2008 г. документи, които не са били описани от него подробно, а е бил посочен само техния брой - 22, като молителят лично е извършил поправка, зачертавайки думата "документи", която заменил с "листа". В действителност, документите, приложени към становището са номерирани от стр. 33 до стр. 62 включително и са на брой 19 и съдържат общо 29 листа. В края на кориците на гр. дело № 335/2008 г. на ВКС, петчленен състав е извършено удостоверяване от 19.01.2009 г., според което делото е прономеровано, прошнуровано и подпечатано с печата на ВКС и съдържа 66 листа. Така удостовереният на 19.01.2009 г. общ брой страници/между които и протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 г. -стр. 55-57 вкл./ съответства на извършената номерация на съдебните книжа по делото. В обобщение, след като още от 11.07.2007 г./когато е извършено удостоверяването/, протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС/ със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 г./ е бил и е част от кориците на въззивното гр. дело № 187/2003 г. на Софийския градски съд, II-в отделение, същият документ не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който да удостоверява твърдяното от молителите новооткрито обстоятелство и не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. За молителите не е съществувала пречка да се снабдят с документа, който представят с молбата за отмяна още по време на висящността на делото пред инстанциите по същество. Не се установява обективна невъзможност да попълнят своевременно доказателствения материал с интересуващите ги документи, в т. ч. и протокол № 5/12.02.1959 г. на ИК на СГНС. В този смисъл, без значение е писмо № 33 от 01.02.2012 г. на Държавна агенция "А.", Р. дирекция "Архиви", отдел "Териториален архив"-С., съгласно което протокол № 5 от 12.02.1959 г. от заседание на ИК на СГНС и доклад от инж. С. Г., съхранявани във Ф. № *"Софийски градски народен съвет", оп. № *, архивна единица № *, са ползвани от лицето Г. Ф. Ю. през 2002 г. съгласно заявление № 674а от 28.11.2002 г., а останалите страни по делото по молбата за отмяна /в т. ч. молителите/ и техните пълномощници в процеса не са подавали заявления за ползване на тези документи в читалнята на архива. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.