Решение № 5137 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2013 г.

Решение № 5137 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Хелен Брхане Текле, непридружаван непълнолетен гражданин на Еритрея, от женски произход, против решение № 4631 от 09.07.2013 г. по адм. дело № 5170 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Релевира доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като административният орган не е изложил подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход. Заявява, че липсва произнасяне относно принципа в бежанското право non refoulement - забрана за връщане на чужденеца на територията на държавата, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция на бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Заявява, че първоинстанционният съд е установил, че по отношение на търсещата закрила не съществува реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Приел е още, че не е установено чужденката да е напуснала страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради това обосновано е прието, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Според решаващия съд, представената справка на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" от 14.02.2013 г. показва, че в страната съществува принудителна военна служба, гонения срещу някои малцинства, неравнопоставеност в правата на жените и всеобща мобилизация, свързана с тежък физически труд, налагащи извод за частично или евентуално нарушаване на част от човешките права, но не достатъчно убедителни, за да се приеме, че съществува риск от терористични атентати и актове на насилие, от които да се направи извод за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 87 и сл. от ЗУБ, против решение № 532 от 12.04.2013 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката. Съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за закрила. Решението за напускане на Еритрея е свързано с убийството на бащата и ареста на майката на чужденката, както и желание за по-спокоен живот, което се установява от бежанската история. Липсват доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в страната на произход жалбоподателката е била обект на тежки посегателства или е била изложена на опасност от такива. Не са установени факти, които да сочат за съществуването на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Приел е, че предвид бежанската история на чужденката и представената актуална справка на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" с рег. № 01-1143/14.02.2013 г. няма основание да бъде прието наличие на опасност от преследване и ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, поради което първоинстанционният съд е счел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на статут по смисъла на ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото намира, че делото е изяснено от фактическа страна, но решението на Административен съд - София-град е постановено при допуснато същество нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 4 от ЗЛС, лицата от 14-годишна възраст до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласие на родителите си. Търсещата закрила Хелен Брхане Текле е родена на 10.02.1997 г. Жалбата, с която е сезиран Административен съд - София-град е входирана в съда на 18.05.2013 г. лично от търсещата закрила непълнолетна гражданка на Еритрея. За производството по делото същата е призовавана лично. Всички процесуални действия в хода на съдебното производството по делото са извършвани лично от непридружената непълнолетната, без назначен попечител или социален работник, с което е нарушена процесуалната норма на чл. 15, ал. 6 и ал. 7 от Закона за закрила на детето. Следва да се отбележи, че в хода на административното производство процесуалните действия са извършвани лично от ненавършилата пълнолетие, но в присъствието на социален работник от отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, гр. София, спазвайки нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че при разглеждане на делото от административния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е следвало да уведоми дирекция "Социално подпомагане", която да изрази становище и да осигури необходимото представителство по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето. По делото липсват данни за изпълнение на това задължение, което според настоящия състав представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като поставя под съмнение както допустимостта на проведеното производство, така и на защитата на интересите на жалбоподателката, която към днешна дата все още е непълнолетна. Следва да се отбележи, че обжалваното решението в частта, с която е отказано статут на бежанец, е постановено при пълна липса на изложени от съда мотиви, Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, задължава съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, относими към спора и доводите на страните. От изложените съображения трябва да е видно какво съдът е приел за установено и на какви доказателства се основава. Да изложи съображения защо приема за основателна жалбата в една част, а в друга за неоснователна и да обсъди наведените от страните доводи. Това съдът не е сторил, което е още едно основание за отмяна на обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от Административен съд - София-град, съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,