Решение № 8967 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2013 г.

Решение № 8967 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13691/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1933 от 16.08.2013 г. по адм. дело № 3095/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че необосновано и при неправилно тълкуване на материалния закон първостепенният съд е отменил РА. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Цветанка Лазарова 2000", представлявана от адв. Иван Йовчев, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационна проверка е Решение № 1933 от 16.08.2013 г. по адм. дело № 3095/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161200471 от 28.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 1080 от 24.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С обжалвания РА за ревизираното лице Цветанка Николова Лазарова с ЕТ "Цветанка Лазарова 2000" са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 332,95 лева и лихви за забава в размер на 175,89 лева и допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 15 242,19 лева и съответните лихви в размер на 4904,27 лева. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, съдебният състав на АС Пловдив е приел, че при изяснена фактическа обстановка спорните въпроси са дали са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за облагане по особения ред, установени ли са данни за укрити приходи или доходи. За да изясни спора от фактическа страна съдът е събрал писмени доказателства - представени в хода на ревизията, както и в съдебното производство, вкл. и представени от трети неучастващи по делото лица. По съществото на спора съдът е отчел, че за да издадат оспорения ревизионен акт, приходните органи са установили, че ревизираното лице не е осчетоводило по надлежния ред част от фактурите за извършени покупки на цигари и други видове стоки, издадени от доставчиците "Тета" ЕООД, "Кенар" ЕООД, "Данон Сердика" АД и "Деливъри Пловдив" АД. Твърди се в РД и в РА, че с тези фактури са закупувани стоки, предназначени за търговската дейност на ЕТ, но същите не са били осчетоводени като входящ стоков поток и е констатирано, че подробно описаните фактури липсват в търговската и счетоводната документация на ревизираното лице. Според ревизиращите след като стоките не са осчетоводени от получателя и същите са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно не са отчетени приходи от реализацията им, то е налице основание за извършване на ревизията по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК / налице са данни за укрити доходи/. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като неосчетоводяването при ревизираното лице на издадените от посочените доставчици фактури не е нарушение на принципите на счетоводната отчетност. Съдът е счел, че РЛ не е било длъжно да осчетоводи фактурите, тъй като същите не са издадени редовно и не обективират редовно осъществени стопански операции, съответно, не са установени последващи продажби, реализация на стоки и формиране въз основа на тях приходи. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да се заключи реалното осъществяване на доставките на процесните стоки - договори за доставки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни и транспортни документи, пътни листа, складови разписки, искани яза отпускане на материални ценности и др. Прието е, че само ако е доказано, че ЕТ "Цветанка Лазарова 2000" е получила съответните стоки, то е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от тяхната продажба, които да са укрити, както твърдят органите по приходите. Съобразно това е формиран извод, че в хода на ревизията не са събрани доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което обуславя извода за материална незаконосъобразност на РА относно допълнително установените задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е отчел, че в производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат верни, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - в случая, е подкрепено от събраните доказателства. Анализирайки доказателствената сила и тежест на всички събрани писмени доказателства, преценявайки тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обосновано съдът е достигнал до фактическия извод, че са налице доказателства само за издадени фактури от трети за ревизионното производство лица - доставчици, спрямо РЛ като получател, но по никакъв начин не се установява получаването на фактурираните стоки от РЛ, а още по-малко реализирането на такива стоки, съответно получаване на приходи от тях. За да приемат, че "Тета" ЕООД, "Кенар" ЕООД, "Данон Сердика"АД и "Деливъри Пловдив"АД са доставили на ЕТ "Цветанка Лазарова 2000" стоките по процесните фактури, данъчните органи са се позовали на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки. Само въз основа на тези документи е прието, че собствеността върху стоките по фактурите е прехвърлена към момента на покупката. Констатирано е също плащане по фактурите в брой. Правилно е съждението на АС Пловдив, че фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки. Събраните в хода на ревизията писмени доказателства не удостоверяват реалното осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. Извлеченията от счетоводни сметки не дават пълна информация за редовността на воденото счетоводство от издателите на фактурите. От друга страна, обясненията на доставчиците също не могат да служат като доказателство за реалното извършване на доставките. Относно плащането по фактурите няма ангажирани доказателства от ревизиращите за установяване на този факт, твърдян от доставчиците. Едновременно с това правилно е отчетено от първостепенния съд, че липсват каквито и да било доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки, изписването им от склад, респ. транспортирането им - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности или др. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собственост върху тях и съответно настъпване на данъчно събитие е налице само когато се индивидуализират. В случая не са налице данни по никоя от фактурите за индивидуализация. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване на стоките. Освен липсата на установено плащане, както и на приемане и получаване на фактурираните стоки, при РЛ не са налице данни или дори индиции за реализация на стоки, сходни по вид и количества на фактурираните. Не е установено, че извършеното плащане на фактурите в брой е изходящо от РЛ и стопанисвани от него ЕКАФП. Като цяло обоснован е изводът за недоказване от страна на приходните органи, че фактурираните доставки на стоки са реално извършени. При липса на установена реалност на доставките не са налице данни за реализация, съответно на данни за укрити приходи или доходи при такава реализация. Правилно е прието от съда за недоказано наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а оттам и на основание за облагане по особения ред. Не се прилага презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Както правилно е приел съдът, не са налице основания за установяване на задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за съответните данъчни периоди, поради което РА се явява материално незаконосъобразен. Като е достигнал до посочения краен правен извод, АС Пловдив е постановил правилно решение. Въз основа на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че не е налице твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на страните не се присъждат разноски - на касатора - заради отхвърляне на касационната жалба, а на ответника - заради липса на доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,