Решение № 12619 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2015 г.

Решение № 12619 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5730/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез адв. Мандалчев като процесуален представител, на Ваня Петкова Димова и на Велчо Марков Велчев срещу решение № 169 от 2.02.2015 г. постановено по адм. дело № 142/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател обжалва решението в частта относно нанесените в КК и КР на гр. Пловдив данни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - Красимира - Вера Иванова Тополова и Иван Иванов Тополов, чрез адв. Минева като процесуален представител, в писмени отговори изразяват становище за недопустимост и неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на разноски. Ответниците - Любка Стефанова Велчева, Марияна Велчева Велчева - Василева, Любомир Станков Димов, Радина Любомирова Крушовска, Станимир Здравков Зеленоградски, Бойко Здравков Зеленогорски, Жарко Здравков Зеленоградски и Нона Лукова Тополова не взимат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № КД-14-18 от 23.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София в частта й относно нанесените в КК и КР на гр. Пловдив данни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606; данни за собствеността по отношение на сгради с идентификатор 56784.520. 1606.1 и 56784.520.1606.2; както и относно изработената схема на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 и данните за собствеността по отношение на същите самостоятелни обекти и е изпратил преписката на административния орган за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив с нанасяне на данните за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1606; нанасяне данните за собствеността по отношение на сградите с идентификатор 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2; както и изработване схема на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 и отразяване на данните за собствеността по отношение на същите самостоятелни обекти, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението за органа по чл. 26, ал. 1 АПК и лишаване на част от заинтересованите лица от право на участие в административното производство, както и в нарушение на материалния закон. След подробен анализ на събраните доказателства съдът е установил, че оспорващите в първоинстанционното производство Красимира - Вера Иванова Топалова и Иван Иванов Топалов се легитимират като съсобственици на процесния имот с идентификатор 56784.520.1606 и сградите в него с идентификатори 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2 по КККР, като данните в КР по отношение тези поземлени имоти и самостоятелните обекти в тях са неточни и несъобразени с актовете по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/2004 г. Съдът е дал конкретни указания относно дворното място с идентификатор 56784.520.1606 кои лица и въз основа на кои актове да бъдат вписани в КР на мястото на общия им наследодател Нено Тодоров Манев. Такива указания са дадени и по отношение данните за собствеността за двете сгради въз основа на представените актове по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР при съобразяване правилото на чл. 92 ЗС, както и относно изготвянето на схемата за втория жилищен етаж на сградата с идентификатор 56784.520.1606.1. Решението е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като с решение № 246 от 9.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9162/2013 г. по описа на ВАС, е обезсилено предходно решение № 181 от 22.01.2013 г. по адм. дело № 1143/2012 г. на същия съд в частта, в която е отменена заповедта за имоти с идентификатори 56784. 520.1607 и 56784. 520.1607.1, производството по делото е прекратено в тази част, отменено е решението в останалата част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Предвид така постановеното отменително решение на касационната инстанция предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № КД-14-18 от 23.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София в частите й относно нанесените в КК и КР на гр. Пловдив данни за собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784. 520.1606 и на сградите в него с идентификатори 56784. 520.1606.1 и 56784.520.1606.2, както и относно одобрената схема на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 и данните за собствеността по отношение на същите. Оспорената заповед с посочено правно основание по чл. 53 ЗКИР, е определена от касационния състав с правно основание по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, като издадена в изпълнение на влязло в сила решение № 306 от 4.03.2010 г. по адм. дело № 1248/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Фактите по делото са правилно установени и при съобразяване с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд за определяне на вещните права на жалбоподателите по отношение на имотите, предмет на заповедта. Няма спор, че през 1975 г. е извършена съдебна делба на дворното място, ведно с подобренията в него и построената двуетажна жилищна сграда по гр. дело № 5363/1975 г. на ПРС, като с решение от 3.02.1976 г. в дялове на Надежда Тополова и Красимира - Вера Тополова са поставени по един апартамент на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с ид. части от дворното място, които са осъдени да заплатят съответните суми за уравнение дяловете на Петко Иванов Тополов (наследник на Иванка Иванова Тополова, починала на 1.03.1941 г.), на Райна Ненова Петрова и на държавата, а останалата част от допуснатото до делба имущество е изнесено на публична продан. Съгласно удостоверение за наследници изх. № 006439 от 7.06.2012 г., към датата на постановяване на това съдебно решение наследници на Нено Манев, починал на 18.06.1927 г., са Райна Ненова Петрова - дъщеря (починала на 12.06.1978 г. и оставила за свои наследници Велчо Марков Велчев - син и Иванка Маркова Велчева - дъщеря), Петко Иванов Тополов - внук и Иван Петков Тополов - зет (последните двама наследници на Иванка Тополова, починала 1941 г.). Установено е по делото, че с решение от 26.05.1995 г. по гр. дело № 6853/1992 г. по описа на ПРС, е прогласена нищожността на съдебната делба по гр. дело № 5363/1975 г. поради неучастие на един от сънаследниците, като е допусната да се извърши такава между Велчо Марков Велчев, Иванка Маркова Велчева, Красимира-Вера Тополова и Надежда Тополова (с единствен наследник оспорващия Иван Иванов Тополов) на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Гурко" № 8, със застроено е незастроено пространство от около 500 кв. м., съставляващо имот пл. № 2089, включен в парцел I - търговски комплекс на Централна градска част, гр. Пловдив, кв. 149 - стар, кв. 53 - нов, ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда (без магазините на партерния етаж) и всички подобрения в него, при квоти: за Велчо Велчев и за Иванка Велчева - по 2/10 ид. части, за Красимира-Вера Тополова и за Иван Иванов Тополов - по 3/10 ид. части. Със същия съдебен акт е отхвърлен изцяло искът за делба по отношение на Петко Иванов Тополов (наследодател на Ваня Димова и Нона Тополова) и на Мария Стоянова Тополова (втората съпруга на Иван Петков Тополов, последният наследодател на оспорващите в първоинстанционното производство). Това решение е оставено в сила с решение на ПОС, който е приел, че извършените от Иван Петков Тополов дарения на ид. части от имота в полза на дъщерите му Надежда и Красимира Тополови, обективирани в НА № № 38 и 39 от 6.04.1970 г. са недействителни по силата на чл. 76 ЗН. С решение № 289 от 7.05.2002 г. по гр. дело № 770/2001 г. на ВКС е отменено решение от 13.06.2001 г. по гр. дело № 3960/1999 г. по ПОС в частта, с която е оставено в сила решението от 26.05.1995 г. на ПРС в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между Велчо Марков Велчев, Иванка Маркова Велчева, Красимира Иванова Тополова и Иван Иванов Тополов на дворното място и вместо него е отхвърлен предявеният иск за делба на същото, като е оставено в сила решението в останалата му част. Във втората фаза на делбеното производство допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и към настоящия момент тази продан не е осъществена. Установено е, че имот пл. № 2089, включен в парцел I - търговски комплекс на Централна градска част, гр. Пловдив, кв. 149-стар, кв. 53-нов е идентичен с ПИ с идентификатор 56784.520.1606. Настоящият състав споделя извода на съда, че влязлото в сила на 7.05. 2002 г. решение от 26.05.1995 г. по гр. дело № 6853/1992 г. на ПРС, легитимира оспорващите в първоинстанционното производство Красимира-Вера Тополова и Иван Иванов Тополов като носители на права на собственост по отношение на втория жилищен етаж от построената в имота сграда, заснета с идентификатор 56784.520.1606.1, съответно от идеалните части от общите части на същата тази сграда, поради което засяга техните права и законни интереси относно нанесените данни за собствеността на същите обекти, включително и одобрената схема на самостоятелните обекти. Отделно от това доколкото със смъртта на Иван Петков Тополов през 1988 г. (един от наследниците на общия наследодател Нено Манев) правата върху притежаваното от него имущество са преминали по силата на наследственото правоприемство върху неговите наследници по закон, то оспорващите пред първоинстанционния съд като такива са активно легитимирани да обжалват заповедта и в частта, касаеща дворното място с идентификатор 56784.520.1606 и стопанска сграда с идентификатор 56784.520.1606.2. Правилно съдът е приел, че влязлото в сила решение по гр. дело № 6853/1992 г. на ПРС, с което е допусната делбата на построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда (без магазините на партерния етаж) при определените квоти между Велчо Велчев, Иванка Велчева, Красимира-Вера Тополова и Иван Иванов Тополов, след като имотът и към момента не е изнесен на публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо. Нейните предели се ограничават до това за кой имот, между кои лица и при какви квоти е допусната делбата. Действително видно от мотивите на решението на ВКС искът за делба по отношение на дворното място не е отхвърлен поради липса на съсобственост между съделителите, а поради забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС, тъй като при наличието на етажна собственост в сградата дворното място представлява обща част и е недопустимо да се дели. С оглед обаче отхвърлителния диспозитив по отношение на иска за делба на дворното място следва да се приеме, че с решението на гражданския съд не се признава правото на собственост на някоя от страните със сила на пресъдено нещо. Изводът на съда, че като е отхвърлен искът за делба спрямо Петко Иванов Тополов (син на Иван Петков Тополов, починал на 5.03.1988 г. от първия му брак с Иванка Иванова Тополова, починала на 1.03.1941 г.) и Мария Стоянова Тополова (съпруга от втория брак на Иван Петков Тополов) и е прието, че същите не притежават права в съсобствеността, а тези права са преминали в патримониума на Красимира-Вера Тополова и Иван Иванов Тополов поради изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, с влязлото в сила решение по допускането на делбата със сила на пресъдено нещо са установени права в съсобствеността върху дворното място, е незаконосъобразен. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, а в диспозитива му липсва произнасяне относно титула за собственост на съделителите. Няма изричен диспозитив и за прогласяване недействителността на сделките по нотариалните актове, от които жалбоподателите пред административния съд черпят правата си. Затова административният орган не е длъжен да се съобрази с тези констатации и да впише в КР съдебното решение за допускане на делбата като основание при определяне правата в съсобствеността на дворното място. Такива актове за жалбоподателите в първоинстанционното производство в случая са НА № 94/1906 г., легитимиращи общия наследодател на страните като собственик на дворното място, нанесено в КК като имот с идентификатор 56784.520.1606, НА № 114/1929 г., НА № № 38 и 39 от 6.04.1970 г. Дали сделките по последните два нотариални акта са действителни не може да се преценява нито от административния орган, нито от съда в производство по оспорване на заповед по одобряване на първоначална кадастрална карта и регистри. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 и др. По делото са налице актове от категорията на тези по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с които административният орган не се е съобразил. Не са отчетени и данните от разписните листове към действащия до момента на одобряване на КК и КР план за процесната територия. В КР за дворното място и за самостоятелен обект в същото - сграда от допълващото застрояване с идентификатор 56784.520.1606.2 вместо наследодателя Нено Манев следва да се впишат всички негови наследници при съобразяване с настъпилите правоприемства и актовете, които ги легитимират като съсобственици, с посочената по - горе корекция спрямо актовете, от които Красимира - Вера Иванова Тополова и Иван Иванов Тополов черпят правата си. Цитираното в касационната жалба на Велчо Марков Велчев решение № 396/9.03.2009 г. по гр. дело № 1838/2008 г. на ПОС не може да се противопостави на оспорващите заповедта, тъй като те не са били страни в това производство. Обосновано съдът е приел, че при одобряването на КККР по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР не могат да се разрешават имуществени спорове. Затова при дублиращи се права за собственост, за каквито са налице доказателства по делото и съгласно сега действащата норма на чл. 41, ал. 6 ЗКИР, административният орган следва да запише в КР данните за всички лица и документи. Спорът за съсобствеността по отношение на дворното място и съответните идеални части в него е от компетентността на гражданския съд и е предмет на висящото гр. дело № 14192/2013 г. на ПРС, като разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт ще съставлява основание за изменение на КККР по предвидения в чл. 53 ЗКИР ред. Представените от касатора Велчо Велчев писмени доказателства са относими към спора за собственост и не следва да се обсъждат в настоящото производство. Предвид изложеното решението в частта, в която е отменена заповедта относно нанесените данни за собствеността на ПИ с идентификатори 56784.520.1606 и 56784.520.1606.2, а преписката е върната на органа за вписване на верните данни в КР, е правилно като краен резултат. Решението в частта, в която е отменена заповедта досежно сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 е законосъобразно и обосновано предвид констатираната непълнота в данните в КР с оглед установените права на съсобственост по представените актове по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. В съответствие с доказателствата по делото са и изводите на съда относно неправилното заснемане на втория жилищен етаж от сграда с идентификатор 56784.520.1606.1 като два самостоятелни обекта, след като няма данни това да е фактическото положение на място. Законосъобразни са указанията на съда за посочване на влязлото в сила решение по гр. дело № 6853/1992 г. на ПРС като акт по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. във вр. с чл. 112 ЗС по отношение на втория жилищен етаж и съответно вписване на данните за квотите в съсобствеността. Конкретни доводи за неправилност на съдебния акт в тези му части не са развити в касационните жалби. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този резултат искането на ответниците Красимира-Вера Иванова Топалова и Иван Иванов Топалов за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, поради което следва да бъде уважено за сумата 500 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,