Решение № 8754 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16754/2009 г.

Решение № 8754 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16754/2009 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мустафа Наххас, гражданин на Сирия, против решение № 565 от 25.11.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразността на обжалвания административен акт, поради противоречие с приложимия материален закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила - основания за оспорване на административния акт по чл. 146 от АПК. Ответникът, Председателят на ДАБ при МС, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Мустафа Наххас, като е сметнал, че не са налице предпоставките предвидени в ЗУБ чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административно-производствените правила. От дадените интервюта пред ДАБ от. 10.07.2009 г, . 25.09.2009 г и. 11.11.2009 г. става ясно, че Мустафа Наххас е напуснал държавата си по произход, Сирия, през 1992 г. и е влязъл за пръв път в България с туристическа виза. Като конкретна причина за напускането посочва режима на тока в страната, който е възпрепятствал упражняването на професията му на шивач. Има регистрирана в България фирма, "Нахас" ООД и от 1992 до 7.07.2009 г. има разрешение за постоянно пребиваване, което му е отнето, тъй като през 2005 г. не е пребивавал в България повече от шест месеца. През този период е бил в Сирия. За последно е напуснал Сирия през 2006 г. с валиден сирийски паспорт. Като причина за нежеланието си да се завърне в държавата по произход, жалбоподателят посочва доживотната присъда за участие в убийство на брат му, за което семейството му е осъдено на 40 000 долара кръвнина и тъй като те не са платени, жалбоподателят се страхува да не бъде убит от роднините на убитите. Административният орган подробно е обсъдил фактите от бежанската история на Мустафа Наххас. Твърденията му в жалбата до съда, че при постановяването на обжалваното решение ДАГ е нарушила материалния закон (чл. 8 и 9 от ЗУБ), тъй като са налице политически причини, които са го принудили да напусне Сирия, не се подкрепят от доказателствата по делото. В интервюто си от 25.09.2009 г. той заявява, че не е бил чл. на политическа партия или въоръжена групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия. От 1992 г. жалбоподателят е напускал България повече от 20 пъти за различен период от време в рамките на три месеца, ходил е само в Сирия, транзитно през Турция, посетил е четири пъти, сирийското посолство в Република България- два пъти за смяна на паспорта му и два пъти по повод национални празненства. От тук следва изводът, до който правилно е стигнал и административният орган, че за Мустафа Наххас не съществува основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Случаят с опасността от отмъщение от страна на роднините на убитите от брат му младежи не може да се приеме за политически, въпреки твърденията на жалбоподателя. Не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Няма данни жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От справката на ДАБ, дирекция "Международна дейност" е видно, че подаването на молба за убежище в чужбина като изолирано действие не е обект на преследване. При завръщането си след по-продължително пребиваване в чужбина сирийските граждани могат да бъдат подложени на разпит от страна на службите за сигурност, но опасност за задържане съществува само, ако възникнат съмнения за извършена в чужбина опозиционна дейност или ако лицето е имало предишен арест в Сирия за доказана или предполагаема опозиционна дейност, за което според представените данни в настоящия случай няма основание. Както правилно е заключил административният орган конфликтът с роднините на убитите от брат му и възможността някой от семейството на жалбоподателя да бъде убит, са от личен характер и не са основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,