Решение № 14616 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2013 г.
ВАСVI отделение06.11.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 11.04.2013 г. по адм. дело № 936 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14616 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик, против решение № 215 от 11.04.2013 г. по адм. дело № 936 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-84#3 от 07.12.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 125-00-306-1 от 14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, а преписката е изпратена на компетентния административен орган да издаване на акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Величка Лазарова Ладжова от гр. Пазарджик е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил решение № Ж-84#3 от 07.12.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 125-00-306-1/14.06.2011 г. на определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Величка Лазарова Ладжова от гр. Пазарджик е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение, че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик е обосновал правилния извод за наличие на всички материалноправни предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. При преценката на събраните по делото доказателства е установено, че към 02.06.2011 г. - датата на подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение - за жалбоподателката са били дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" повече от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването й. Освен това тя е била регистрирана като безработна в Агенцията по заетостта, не е придобила право на пенсия и не е упражнявала трудова дейност. Отсъствието на осигурителя "Кримтекс 01" ЕООД на регистрирания адрес и нередовната му счетоводна отчетност не дават основание да се възприеме тезата на осигурителния орган, че лицето не е работило по трудово правоотношение, при положение, че за процесните периоди то има сключен трудов договор и е получавало трудово възнаграждение срещу подпис в оборотните ведомости. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводственото правило за събиране на доказателства и изясняване на фактите по делото (чл. 149, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК). Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. По делото са представени в оригинали трудов договор № 27 от 15.07.2010 г. и допълнително споразумение към него № 34 от 01.09.2010 г., сключени между "Кримтекс 01" ЕООД като работодател и Величка Лазарова Ладжова като общ работник с връчена длъжностна характеристика. Представена е и заповед № 15 от 26.03.2011 г. за прекратяване на трудовия договор. Не е спорно, че трудовият договор е бил регистриран и е била подавана информация за регистъра на осигурените лица с осигурителен доход 500 лв. В трудовата книжка на лицето е вписан придобит трудов стаж от 15.07.2010 г. до 26.04.2011 г. За реално положения труд по трудовото правоотношение на работничката е било изплащано възнаграждение по разплащателна ведомост срещу лично полагани от нея подписи до м. април 2011 г. (заключение на съдебно-графологическа експертиза) . В констативен протокол № 313 от 03.06.2011 г., съставен от контролни органи на РУСО - Пазарджик, е отразено, че от оборотната ведомост на сметка "Приходи от продажби" на осигурителя "Кримтекс 01" ЕООД се вижда постъпление на парични средства, необходими за заплати, а от оборотните ведомости за сметка "Персонал" - че заплатите на работниците са били изплащани всеки месец от м. юни 2010 г. до м. февруари 2011 г. Гореустановените обстоятелства насочват към извод, че за периода от 15.07.2010 г. до 26.04.2011 г. ответницата по касация Ладжова като лице, упражняващо трудова дейност по трудово правоотношение, е подлежала на социално осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Тя е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО и осигурителните вноски за фонд "Безработица" са дължими. Осигуреното лице не може да носи отговорност за действията и задълженията на осигурителя по счетоводните и данъчните закони. Оспорените административни актове, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е изпратил преписката на административния орган с указания за ново произнасяне по същество, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,