Решение № 4864 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2011 г.

Решение № 4864 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1173/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 01.07.2010 г. по адм. д. № 2678/2005 г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Менка Благоева Стефанова срещу заповед № РД-14-341/22.07.2005 г. на началника на ДНСК. Решението се обжалва с касационна жалба от Менка Благоева Стефанова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата по касационната жалба Анка Цоневска я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди доводите в касационната жалба и прие за установено следното: С обжалваната пред Софийски градски съд заповед на началника на ДНСК е наредено премахване на незаконна част от строеж, представляващ "Преустройство на таванско жилище" в жилищна сграда в УПИ VI-6 от кв. 360 по плана на София. Административният орган е приел, че частта от строежа е незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 2, 5, 6 и 7 ЗУТ. Софийски градски съд е приел заповедта за законосъобразна, тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3, и 4. Приел е, че строежът е незаконен, тъй като е изграден при съществени отклонения от инвестиционния проект, изразяващи се в изграждане на баня и тоалетна над жилищно помещение, липса на писмено съгласие на съсобствениците, тъй като се засягали общи части на сградата и поради това, че са нарушени общите разпоредби на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ относно разрешаването на строителството. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 (редакция към момента на издаване на заповедта) строеж или част от него е незаконен, ако е извършен при съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Касационната жалбоподателка Менка Стефанова е придобила собствеността върху таванско жилище, състоящо се от стая, кухня, килер и клозет през 1935 г. Впоследствие го е прехвърлила на трето лице, като е запазила вещното право на ползване и е извършила преустройството му през 1990 - 1992 г. На нейно име е издадено разрешение за строеж от 27.04.1990 г. и одобрен инвестиционен проект за надстройка на таванско жилище с изграждане на пети надпартерен тавански етаж, като строителството се извърши по стопански начин., За да е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ следва да се установи, че строежът или част от него е извършен при съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Административният орган е приел, че е налице съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7 ЗУТ. Строежът, извършен при съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6 и 7 ЗУТ не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В заповедта липсват фактически и правни съображения за това коя от хипотезите, посочени от административния орган е налице. Заповедта би била законосъобразна само ако извършеното строителство, посочено в нея осъществява хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 - отклонение от строителните правила и нормативи, техническите, технологическите, санитарно - хигиенните, екологичните и противопожарни изисквания. Изпълненото по заповедта строителство не може да осъществява едновременно хипотезите по чл. 154, ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7 ЗУТ, а липсата на правни и фактически съображения за това да е налице нарушение по чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ прави заповедта незаконосъобразна. В решението Софийски градски съд е приел, че е налице съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, като е изложил същите като административния орган факти, които според последния представляват съществено отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7 ЗУТ. Съдът не е изложил фактически и правни съображения, които да налагат извода, че е налице съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, само при наличието на което строежът би бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Като нарушение са посочени общите правила за разрешаване на строителство по ЗУТ и ЗТСУ (отм.), но не и конкретни нарушения на правила, свързани с изпълнение на строителството, каквито са посочените в чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. По делото е установено, че тоалетната в процесното жилище съществува към момента на придобиване на собствеността върху него от касационната жалбоподателка през 1935 г. Тя е включена в одобрения проект и разрешение за строеж и не представлява отклонение от същите. Предвидено е по проект и новата зидария на кухнята и дневната. Баня в жилището не съществува, както е установила в заключението си експертизата, приета от съда и неоспорена от страните. Съгласието на съсобствениците, когато е предвидено по закон, е условие за разрешаване на строителството, но не и за неговото изпълнение, поради което липсата на такова не е елемент от хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Решението на Софийски градски съд е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-14-341 от 22.07.2005 г. на началника на ДНСК. Решението по отношение на Анка Тончева Цоневска - Клейн, ЕС на ул. "Цар Асев" № 54 София, Антон Христов Хаджиатанасов, Пламен Атанасов Сарафов и Соня Стоянова Радулова следва да се обезсили, като се прекрати производството по отношение на тях. Същите незаконосъобразно са конституирани като заинтересувани страни по делото пред Софийски градски съд. Посочените лица нямат качеството на заинтересувани страни. Заповедта за премахване на незаконен строеж не засяга техни права и интереси, нито създава задължения. В това производство страни са органът, издал заповедта и нейният адресат, за когото заповедта създава задължение за премахване на незаконния строеж. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд