Решение № 9591 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2010 г.

Решение № 9591 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Монтана срещу решение от 4.02.2010 г., постановено по адм. дело № 695 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Монтана, в частта, с която е отменен акт № 110 от 24.06.2008 г. за установяване на задължения за такса битови отпадъци и начислени лихви, издаден от кмета на община Монтана. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ относно дължимостта на такса битови отпадъци. Моли да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлена жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба и заинтересованата страна - "ТБМ 2000" ЕООД със седалище гр. Монтана, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № 110 от 24.06.2008 г., с която кметът на община Монтана на основание чл. 9б от ЗМДТ и извършена проверка по подадена по реда на чл. 17 ЗМДТ декларация за притежаваните нежилищни недвижими имоти на "ТБМ 2000" ЕООД - гр. Монтана, е определил следващата се такса битови отпадъци за 2005, 2006 и 2007 г. за имот - собственост на "ДАНИ ТРЕЙД" ЕООД, представляващ земя, ПИ № 1786 в кв. 118 по плана на гр. Мездра, с който е установена ТБО за 2009 г. в размер на 99,94 лева. За да постанови обжалвания акт, Административният съд - гр. Монтана, е приел, че услугата по чл. 62 ЗМДТ не е предоставяна от общината. За да стигне до този извод, се е позовал на заключението на вещото лице. Според последното производствените халета на дружеството не се ползват, доколкото производствените мощности за производството на строителни материали са съсредоточени в други бази на дружеството. Вещото лице е посочило, че в процесния имот се съхраняват машини и съоръжения, чрез които фирмата осъществява една от дейностите си - предоставяне на услуги с механизация. В имота съществуват депа (трапове и ями) и от там се извозват отпадъците (ако има такива, и то небитови), като извозването на отпадъците става с транспортни средства на самото дружество. Що се отнася до ползването на контейнер, според вещото лице (което е възприето и от съда) не се ползва контейнер за отпадъци, тъй като това е невъзможно на практика, понеже контейнерът е на повече от 60 метра. Предвид това съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, а именно, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят на дружеството и следователно не се дължи ТБО. Съдът е посочил и това, че административният орган не е спазил разпоредбите на чл. 34 и 35 от АПК относно възможността заинтересованата страна да представи становище, както и актът да се издаде след обсъждане на представеното от страната възражение, които нарушения е приел за съществени, водещи до незаконосъобразност на акта. По тези съображения съдът е отменил обжалвания пред него акт на кмета на община Монтана за установяване на публични задължения. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Същото е и необосновано, тъй като противоречи на доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Член 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71 от ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. При така дадената правна регламентация неправилно Административният съд - Монтана, е приел, че в случая не се дължи такса битови отпадъци, след като по делото безспорно е установено, че в района общината предоставя тези услуги. Без значение е това, че в имота има производствени мощности, които не се използват по предназначение, а само се съхраняват машини и съоръжения, чрез които фирмата осъществява една от дейностите си - предоставяне на услуги с механизация, и има само един пазач. Без значение е и това, че в имота има собствени ями и трапове за събиране на отпадъци и фирмата сама извозва тези свои отпадъци. От значение е единствено това, че общината предоставя в този район услугите по чистотата. Това, че в близост до дружеството няма контейнер, а има такъв на 60 м, който е на разположение на други търговски дружества, също не е предпоставка за освобождаване на дружеството от заплащане на такса битови отпадъци. Имотът - собственост на "ТБМ 2000", попада в границите на районите, в които общината е организирала събирането и извозването на битовите отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване, и тъй като лицето не е подало декларация, че няма да ползва имота, се дължат таксите за предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на "ТБМ 2000" ЕООД - гр. Монтана. Що се отнася до съображенията на съда относно неспазването от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 34 и 35 АПК, те по принцип са правилни, но в конкретния случай няма основание да се приеме, че тези разпоредби са били нарушени, тъй като фактите и основанията за издаване на акта са били изяснени и дружеството е имало възможност да изложи своите възражения, които, както се посочи по-горе, са били неоснователни. С оглед изхода на делото следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на община Монтана в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,