Решение № 5352 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Василева като процесуален представител, срещу решение 8982 от 18.06.2024 г. по адм. дело 4271/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-30-42/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се потвърди заповед РА-30-42/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответниците - Р. Ц. С., А. А. С., Л. Б. С., Р. Н. С., Я. Н. Н. и Н. О. Г., последният действащ като процесуален представител на същите както и в лично качество в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба както и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена по жалба на Н. О. Г., Я. Н. Н., Р. Ц. С., Н. Г. С., Р. Н. С., А. А. С. и Л. Б. С. заповед РА-30-42/17.01.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: "Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен Р. 206", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.296 по КККР, район "Люлин" - Столична община, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект по реда на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 182, ал. 1 ЗУТ, както и разрешение за строеж, без отстъпено право на строеж от собственика на имота. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с материално-правните норми и при наличие на съществени нарушения на производствените правила. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесният имот представлява самостоятелна гаражна клетка, монтирана в редица от подобни клетки, по цялата дължина на [улица]. Разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.296. Имотът попада в зона СмФ смесена многофункионална устройствена зона. Изпълнена по монолитен начин, с изграждане фабрично на стоманобетонова, обемна клетка, състояща се от три вертикални стени, с дебелина 10 см. и оребряване по краищата и покрив, без дъно. От едната страна е монтирана двукрила, метална врата. Окомплектована с 6 броя метални куки, с цел преместване с автокран. Размерите на гаражната клетка са 6.00/3.50/2.20 м. и са подходящи за транспортиране с едрогабаритна техника. Поставена е на фуга от съседната гаражна клетка, директно върху земната повърхност, без трайно закрепване. Предназначението на обекта е гараж. След отделянето на процесния гараж от повърхността и мрежите на техническата инфраструктура, той може да бъде преместван в пространството, без да загуби своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място, със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, откъдето е отделен. Премахването на павилиона, няма да измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя, или от който се отделя. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, следва да се характеризира като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според съда процесният обект може да се приеме, че е предназначен за друга обслужваща дейност по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ като може, след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, в цялост да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация, при необходимост от демонтиране и монтиране. Прието е от съда още, че за премахването на такъв тип обекти е предвидена различна, подробно диференцирана процедура по чл. 57а и сл. от ЗУТ, която обаче не е изпълнена от административния орган, който не е събрал съответните доказателства и експертни заключения в противоречие с производствените правила и по този начин е допуснал и нарушение на материалния закон, провеждайки неотносима процедура по чл. 225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, какъвто обектът, предмет на заповедта, не е. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Неправилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, както и за постановяването й при съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото доказателства, включително и от неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ "Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен Р. 206" с приблизителни размери: дължина 5.50м., широчина 3.50м. и височина 2.20м. с монтирана двукрилна врата. Посочено е, че гаражната клетка представлява строеж на допълващото застрояване по смисъла на чл. 42 и чл. 43 ЗУТ, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.296, на уличната регулационна линия на [улица]срещу блок 369, [жк]. Имотът е включен в границите на УПИ ХVI, кв. 64, с предназначение за инженернотехническа инфраструктура, комунално обслужване и друго предназначение. Строежът, извършен в периода 1995г.-2005г., не е захранен с ел. енергия и вода. Записано е, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. При тези факти административният съд неправилно приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Безспорно в случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка на допълващо застрояване за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което именно това негово предназначение го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо от характеристиките му - дали може да се премести на друго място в цялост или дали изменя субстанцията на терена. Той задоволява лична, а не обществена нужда, а последната е задължителна характеристика за преместваемите обекти. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В процесния случай, независимо от заключението на вещото лице, на което изцяло се е позовал първоинстанционният съд, че гаражната клетка е монтирана направо върху терена и може да бъде отделена и преместена на друго място, без съществено да се разруши, не може да се преодолее законово предвиденото условие за разграничение на преместваемия обект съобразно предназначението му. В случая гаражната клетка, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението си, тъй като не попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната. Гаражът, освен че не изпълнява никоя от изброените функции (както не е и елемент от групата на посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУТ), за да е допустима квалификацията му като преместваем обект, съставлява строеж на допълващото застрояване по своето предназначение арг. чл. 42, ал. 2 ЗУТ. По разрешението на този въпрос е формирана трайна съдебна практика на Върховния административен съд. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, и за извършването му на общо основание е необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на строителни книжа окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обектът не може да се ползва и от статуса на търпим строеж. В случая не са налице предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ. При първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 7 април 1987 година. При втората хипотеза - в периода 8 април 1987 година - 30 юни 1998 година и в третата след 30 юни 1998 година. В хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи да са деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 година, съгласно ал. 2, или в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3, т.е. до 02.07.2001 година. Такива доказателства не са представени от жалбоподателите. Декларирането на гаража пред органите на приходната администрация не е деклариране по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че с оглед периода, в който е установено, че е изграден гаража 1995 2005 приложима се явява нормата на § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т.е. до 02.07.2001 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателите, да е деклариран процесния гараж по реда и в срока по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. С оглед на горното, процесната заповед като издадена от компетентния орган и на съответно правно основание по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се явява законосъобразна. Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Н. О. Г., Я. Н. Н., Р. Ц. С., Н. Г. С., Р. Н. С., А. А. С. и Л. Б. С. срещу заповед РА-30-42/17.01.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,