Решение № 13143 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Фильова от гр. София, подадена чрез процесуалния си представител адв. Т. Тодоров от Адвокатска колегия - София срещу решение 4430/05.07.2021 год., постановено по адм. дело 164/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, въз основа на което се иска отмяна на същия и постановяване на друго решение, с което да се постанови отмяната на административния акт. Жалбоподателят - И. Фильова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Тодоров, който в съдебно заседание заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. В предоставения срок за представяне на писмени бележки, излага подробни съображения в подкрепа на направеното искане за отмяна на оспореното решение на първоинстанционния съд и отмяна на Заповед РСЛ - 20- РД09-465/03.12.2020 год. издадена от кмета на Столична община район Слатина. Ответникът кмета на Столична община район Слатина, редовно призован. Представлява се от юрк. В. Дъбов, който в съдебно заседание заявява становище с което оспорва касационната жалба като поддържа доводите за нейната неоснователност и законосъобразност на оспореното решение на първоинстанционния съд изложени в постъпилия писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на съда е правилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на И. Фильова, срещу Заповед РСЛ 20 РД09-465/03.12.2020 г. на кмета на Район Слатина, Столична община. С нея е наредено да се изземе общинско жилище, актувано с акт за общинска собственост 0690/24.04.1999 г. и находящо се в гр. София, [улица][жилищен адрес] от И. Фильова и членовете на семейството /домакинството/ й. Посоченото правно основание за издаване на заповедта е чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата). В мотивите на заповедта е посочено, че за гореописания общински имот е издадена Заповед РСЛ19 РД09-333/07.10.2019 г. издадена от кмета на район Слатина, с която на основание чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗОС чл. 33, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното правоотношение по договор за наем от 09.07.1980 год.. С обжалваното решение 4430/05.07.2021 год., постановено по адм. дело 164/2021 г. административният съд е отхвърлил жалбата на И. Фильова. За да постанови този резултат съдът, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма - мотивирана писмена заповед. При издаването й е счел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. Съобразно доказателствата по делото съдът е установил, че след като със Заповед РСЛ19 РД09-333/07.10.2019 г. е прекратено наемното правоотношение, жилището се държи без правно основание. Съдът е приел, че членовете на семейството й, които обитават процесния имот не са субекти на правоотношението, предмет на отдаването под наем на общинския имот, което изключва правото да се държи имота от адресата на акта. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя описаните по-горе изводи, тъй като същите са подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене доказателства и не са оспорени от която и да е от страните в производството. При така установеното от фактическа страна, обосновано е становището, че при произнасянето си административния орган е приложил относимите материално правни норми и е съобразил стриктно поведението си с разписаните от законодателя правила за водене и приключване на административното производство по издаване на акта. Правилно е преценено като неоснователно и възражението за допуснати нарушения на чл. 6 от АПК и принципа за съразмерност, както и за нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/. В конкретния случай, намесата на администрацията и влиянието на нейните действия при упражняване на гарантираните от чл. 8 от КЗПЧОС права на касационната жалбоподателка е осъществена при условията на чл. 8, § 2 от Конвенцията, т. е. при наличие на законова норма, даваща правомощия на администрацията за предприемане на действия в защита на висок обществен интерес и при съобразяване с принципа на пропорционалност. Посочената разпоредба гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. § 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.