Решение № 318 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2011 г.

Решение № 318 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нешънъл Билборд Нетуърк" ООД, гр. София, срещу частта от решение № 489/20.04.2011 г. по адм. дело № 1841/2010 г. на Административен съд - Бургас, с която е отхвърлена останалата част от жалбата му срещу акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 2046/22.07.2010 г., издаден от кмета на община Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспорената част от решението е неправилна - незаконосъобразна и немотивирана, иска отмяната и, отмяна на спорната част от АУОПВ. Ответникът по касационна жалба - кметът на община Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел, че с оспорения пред него АУОПВ законосъобразно са установени дължими от дружеството - жалбоподател такси за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2007 г. за поставяне на 4 броя рекламно-информационни и монументално-декоративни елементи "Пиза" с определени параметри и места на територията на гр. Бургас на основание чл. 39 от Наредбата за преместваемите обекти, рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас. Размерът на установените такси е както следва: за 2005 г. - 13 824 лв., от които платени 3 456 лв., за 2006 г. - 13 824 лв., платени изцяло, за 2007 г. - 12 672 лв., а са платени - 13 824 лв. и през 2008 г. са платени 1440 лв. В резултат определените за довнасяне задължения са 8928 лв. и лихви в размер на 5861,90 лв., последните определени на основание чл. 9б, ал. 1 (изм.) от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) в размер на 5861,90 лв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задължението за месец януари 2005 г., тъй като видно от изготвената експертиза, същото е било прихванато към 14.12.2005 г., тоест преди изтичане на давността. Неправилното изписване на наименованието на Наредбата е технически пропуск и не влияе върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Решението е правилно. Както е посочил и първоинстанционният съд, задължението за месец януари 2005 г. е заплатено още през м. 12.2005 г. с частичното плащане на годишните задължения за 2005 г. Плащането правилно е отнесено към най-старото месечно задължение за годината на основание чл. 139, ал. 2 от ДПК (отм.) за поредността на погасяване на вземанията и предвид факта, че вземането за таксата за м. 01.2005 г. е възникнало през м. 12.2004, както твърди и самият касатор, а тези от м. 02 до м. 12.2005 г. през предходния месец на 2005 г. Правното основание в мотивната част на обжалвания АУПОВ (стр. 2) е изписано като чл. 39 от Наредбата за преместваемите обекти, рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас. Видно от приложените по делото два броя Наредби на община Бургас правилното наименование на наредбата е Наредбата за рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас. Настоящият съдебен състав също намира, че допусната грешка чрез добавяне на несъществуващ текст в заглавието на Наредбата е техническа грешка, ясно е на коя Наредба се е позовал издателят на акта, нормата на чл. 39 от НРИД е буквално възпроизведен и е налице валидно правно и фактическо основание за издаването му, като определеният с него размер местни такси. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,