Решение № 4305 от 24.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 141 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело 124/2022 г. Административен съд (АС) Сливен е отменил Решение 32- 72229/04.03.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, като е осъдил Ауто Ка ЕООД да заплати на Агенция Митници разноски по делото в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ауто Ка ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [улица], представлявано от управителя К. Атанасов, чрез процесуалния му представител адв. Р. Василева. В същата се правят оплаквания, че решението на АС Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на изложените оплаквания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Сливен, и вместо него да отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС Сливен е отменил Решение 32- 72229/04.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 59 от АПК: е определено за вземане под отчет и досъбиране ново митническо задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 99,13 лева. Така определената сума, ведно с лихвите върху нея, считано от датата на приемане на процесната МД - 28.04.2020 г. до датата на връчване на решението 10.03.2022 г., е установена като задължение за доплащане в тежест на Ауто Ка ЕООД. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на решението на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ и в законоустановената форма. Наред с това е приел, че административното производство е инициирано от митническия орган при упражняване на правомощията му по извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и при провеждането му не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е отхвърлено основното възражение на дружеството, свързано с приложението на чл. 19б, ал. 1 ЗМ, като са изложени съображения, че разпоредбата не регламентира срок с императивен характер, поради което неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място е направен извод, че решението е издадено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е разгледал начина на формиране на данъчната основа при внос по чл. 16 ЗМ, предвид което е приел, че разходите за услугите по документация, инспекция, почистване контейнер, терминални и други пристанищни такси съгласно Фактура 0000062694/23.04.2020 г., извършени до първото местоназначение на внесените 4 броя автомобили, са пряко свързани с вноса и се обхващат от разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Позовал се на легалната дефиниция за понятието първо местоназначение по § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от гледна точка на конкретния случай, като съобразил, че съгласно приложения към МД коносамент HLCUMTR200301134, стоките са превозени от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, България. Според съда доколкото при съставянето на процесната МД и определянето на данъчната основа Ауто Ка ЕООД не е включило извършените разходи по фактура 0000062694 от 23.04.2020 г. на обща стойност 495,61 лева, е направен извод, че тя следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа. Въз основа на горното е приел, че на основание чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 4, във връзка с § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за автомобилите, декларирани с МД с MRN 20BG001009003576R8, правилно е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 99,13 лева. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Сливен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Ауто Ка ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи във връзка с приетото от съда относно приложението на чл. 19б, ал. 1, изр. 1 от ЗМ и Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС) и правното значение на пропускането му. Твърди се, че съдът неправилно приел наличието на предпоставки за издаване на спорния административен акт, тъй като докладът, въз основа на чиито констатации е издаден той, не бил представен в цялост. Според касатора съдът неправилно е приел, че актът е валиден, като в тази връзка свързва доводите за неговата нищожност с липсата на доказателства за компетентност на органа издател. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Същите се правилно възпроизведени от първоинстанционният съд, в резултат на което са направени обосновани правни изводи, които са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател възражения за нищожност на оспорения пред административния съд акт и неправилност на решението на това основание. Обоснован на приобщените по делото доказателства е изводът на съда, че решението е издадено от административен орган в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 19б, ал. 7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 гласи, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. С оглед безспорно установените по делото факти, както и при осъществено деклариране на стока на територията на Митническо бюро Сливен - митническо учреждение в структурата на ТД Митница Бургас, предвид издаването на акта, не по заявление на лицето, както и при съобразяване на Заповед ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, изменена със Заповед ЗМФ-642/28.07.2021 г., (служебно известни на настоящата касационна инстанция във връзка с друго образувано и приключило дело между същите страни пред ВАС), се обуславя изводът, че териториално и материално компетентен да издаде оспореното решение е именно директорът на ТД Митница Бургас. Последният е преназначен на тази длъжност въз основа на Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници (също служебно известна на настоящия съд), издадена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител и Постановление 227 на МС от 13.07.2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция Митници. По касационното оплакване, свързано с приложението на чл. 19б, ал. 1, изр. 1 от ЗМ настоящият състав приема следното: Разпоредбата не е с императивен характер и пропускането на този срок не засяга законосъобразността на решението на митническия орган. При това в казуса спорното решение не е издадено по заявление на заинтересованото лице. Трайна е съдебната практика, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което само по себе си постановяването им след изтичането на тези срокове не рефлектира върху тяхната законосъобразност. В този смисъл съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос се споделят от настоящия състав. Неоправдан е и доводът на касационния жалбоподател, че Доклад с рег. 32-363918 от 15.11.2021 г., в който се съдържат констатациите от извършения последващ контрол по смисъла на чл. 48 МКС и въз основа на който е издадено оспорваното митническо решение, не бил представен в неговата цялост, тъй като не са представени повечето от събраните доказателства по време на проверката. Видно от приобщените по делото доказателства цитираният доклад е представен в цялост, тоест и в относимата към спора част (вж. стр. 88 - 90 от него), а относимите към процесния внос документи са приобщени по делото. По отношение на правилното прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Не е спорно, че с фактура 0000062694 от 23.04.2020 г., издадена от от ЕКОНОМУ ИНТЕРНАШЪНЪЛ ШИПИНГ ЕЙДЖЪНСИЗ ООД, с получател Ауто Ка ЕООД, във връзка с вноса на стоки, превозени с контейнер HLBU2895580, са фактурирани услуги по документация, инспекция, почистване контейнер, терминални и други пристанищни такси на 4 бр. автомобили, които услуги са извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната на обща стойност 495,61 лева. Безспорно е и обстоятелството, че автомобилите са превозени със същия контейнер, видно от представения коносамент. От съдържанието на коносамента се установява и обстоятелството, че пристанището на разтоварване на автомобилите е в гр. Бургас, България, тоест първото местоназначение, респективно - първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид това правилно е прието, че са налице възприетите от митническите органи предпоставки за увеличаване на данъчната основа в процесната МД, тъй като предоставените услуги, разходите за които са оформени във фактурата от 23.04.2020 г. са извършени до първото местоназначение на стоката, преди освобождаването ѝ за потребление и оформянето ѝ в митнически режим на внос с оглед декларирането ѝ на 04.03.2022 г. пред Митническо бюро Сливен. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,