Решение № 2069 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2013 г.

Решение № 2069 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Николай Желев Ников, с адрес гр. Бургас, срещу решение № 1176 от 3.06.2013 г. по адм. д. № 38/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу акт за установяване на дължимо публично вземане (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ 008999/22.11.2012 г., потвърден с решение № 94 - 00 - 32207/1/15.12.2012 г. на Директора на Дирекция "МПДТР" при Община Бургас. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подавана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от представените писмени доказателства - пътни листи и протоколи, които не са оспорени, е установено предоставянето на трите вида услуги, имотът на задълженото лице се намира в район, в който видно от заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2010 г. и 2011 г. кметът на общината е организирал извършване на съответната услуга и тя е реално предоставена от общината. Относно такса "депо", за обезвреждане на битови отпадъци е приел, че на територията на община Бургас е налице депо - в землището на с. Братово и е без значение обстоятелството, дали имотът е генерирал отпадъци, след като е от категорията на тези, за които се дължи данък, по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 64 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Установено е, че имотът попада в категорията по т. 7.2.3 от приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас - нежилищни имоти, намиращи се в строителните граници на гр. Бургас, и че за процесните данъчни периоди определените промили за всяка от трите услуги са както следва: - за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци - 6 промила; - за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения - 1,5 промила; - за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3,5 промила. Съдът е изложил мотиви, че конкретният способ за определяне и изчисляване размера на дължимата услуга за процесните данъчни периоди е посочен в разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, /наредбата/ според която, за нежилищни имоти размерът на таксата се определя, както следва: 1. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозванеи обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, според количеството на битовите отпадъци в левове за година на стандартен съд; 2. За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - пропорционално/в промили/ върху данъчната оценка на имота/за граждани/. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т. 4 от същата наредба "когато лицето по чл. 12, ал. 1 /от наредбата/ не е подало декларация в определения срок или не е осигурило декларираните съдове, или генерираното количество отпадъци е по-голямо от декларирания брой съдове, таксата се определя пропорционално /в промили/ върху данъчната оценка на имота /. Прието е, че относно имота на жалбоподателя, не се твърди депозиране на такива декларации за 2010 г. и 2011 г., не се представят и доказателства, поради което е правилен подходът на данъчния орган да изчисли размера и на трите такси пропорционално - в промили, върху данъчната оценка на имота. Съдът е взел предвид, че с решение № 400 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 8358/2012 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 729 от 14.05.2012 г. по адм. д. 1521/2011 по описа на адм. съд Бургас, с което са отменени разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета с решение на общинския съвет Бургас по протокол № 44 от 19.03.2003 г. с последно изменение и допълнение с решение по протокол № 47/24 от 29.03.2011 г. на Общински съвет Бургас и е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Решението е правилно. С оспорения пред съда акт за установяване на задължение по декларация е установено задължение за такса битови отпадъци за два имота /обединени в общ / за период 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г. общо в размер на 1386,56 лева. /съответно по 693,28 лева за всеки от двата периода/ и лихва 249,19 лева, /съответно 161,91 лева за данъчен период 1.01.2010 - 31.12.2010 г. и 87,28 лева за данъчен период 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г./. Правилни са изводите на съда, че макар да не са посочени в акта, фактическите и правните основания, обуславящи изводите на административния орган относно размера на ТБО за периода 2010 г. - 2011 г., те се съдържат в документите, които са част от административната преписка по издаването му. Неоснователно е твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка поотделно за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Налице е решение на общинския съвет в този смисъл, действащо за процесния период. С посоченото съдебно решение са отменени следните разпоредби от наредбата: Член 13, ал. 2 - За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на фирми, за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, размерът на таксата се определя - пропорционално (в промили) върху данъчната оценка на имота. Член 13, ал. 3, т. 2 - За нежилищни имоти размерът на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя - пропорционално (в промили) върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите - сгради, земя (за предприятия). Първият отменен текст не се отнася за такса за битови отпадъци за нежилищни имоти, касаеща жалбоподателя. В касационната жалба няма конкретни твърдения за неправилност на изводите на съда относно определяне на такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМД, таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Доводите за нарушение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ са относими към решението на общинския съвет за определяне на таксата в годишен размер, което е било предмет на обжалване в отделно производство. Цитираните в касационната жалба съдебни решения са постановени при обжалване на решения на общинския съвет. Неоснователни са твърденията за нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, с доводи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, вместо наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, тъй като законът предвижда, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, което е част от съдържанието на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Установено е от съда и посочено в потвърждаващия акт на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци такси и реклама" към Община Бургас, че съгласно редакцията на наредбата / чл. 13/ през 2010 г. и 2011 г., когато задълженото лице не е подало декларация за определяне на таксата спрямо генерираното количество битови отпадъци, то облагането е като общ промил за трите услуги върху данъчната оценка на имота. Не се е твърдяло от жалбоподателя да е подал декларация за определяне на таксата според генерираното количество отпадъци, поради което са неоснователни доводите, че таксата не е начислена според количеството битови отпадъци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение