Решение № 8096 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 928/2024 г.

ВАСПето отделение28.06.2024 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 638 от 06.11.2023 г., постановено по административно дело 278/2023 г. от Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати 500 / петстотин/ лева разноски по делото на "Агрифрукт 2004" ЕООД, [населено място], [адрес], община [населено място], обл. Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 638 от 06.11.2023 г., постановено по административно дело 278/2023 г. от Административен съд - Пазарджик, с което е отменено по жалба на "Агрифрукт 2004" ЕООД, [населено място], община[ населено място], уведомително писмо изх. 02 -130 - 2600/2936 от 06.02.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която не е оторизирано финансово подпомагане за кампания 2021 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и е върнато делото като административна преписка на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски за две съдебни инстанции, прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Агрифрукт 2004" ЕООД, [населено място], община Септември, в писмен отговор и писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните норми. АС е приел, че постановеният отказ за финансиране е поради неспазени базови изисквания, което е видно от таблиците със санкционираните площи, неразделна част от писмото. АС е възпроизвел базовите изисквания за биологично растениевъдство по приложение 2 към чл.13 и чл.19, ал.2 на Наредба 4 от 24.02.2015 г. и е посочил, че в писмото липсва конкретизация кое базово изискване е нарушено и не се твърдят факти, които могат да се квалифицират като нарушение на изброените базови изисквания. От доказателствата по делото също не е видно нарушение на базови изисквания. В протокола от допълнителната надзорна проверка от 19.05.2021 г. липсват фактически констатации за неспазени базови изисквания. С акта е нарушен и материалния закон, тъй като от приложеното удостоверение от 06.07.2023 г. на контролиращия орган "Балкан Биосерт" ООД, представения сертификат и решение за сертификация на биологичното стопанство на "Агрифрукт 2004" ЕООД за 2021 г. е видно, че дружеството е изпълнило базовите изисквания за процесната кампания. Решението е правилно като краен резултат. Основателни са доводите за липса на мотиви относно фактите, които според издателя на акта представляват нарушение на базовите изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие" и конкретика относно кое точно базово изискване е нарушено от изчерпателно изброените в Наредба 4 от 24.02.2015 г. Постъпилото в съдебното производство становище на административния орган от месец май 2023 г. е изготвено по повод на постъпилата жалба срещу уведомителното писмо и не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Твърденията в касационната жалба за 0,44 ха площ под угар и 0,2 ха извън допустимия за подпомагане слой, възпроизвеждащи становището от месец май 2023 година, не сочат на нарушения на базовите изисквания, а на други фактически и правни основания за отказ за финансиране и същите не обосновават посочените в таблицата санкционирани площи за неспазени базови изисквания. Действително от таблицата в уведомителното писмо е виден размера на отказаното финансиране и обстоятелството, че дружеството не е получило плащане, но тези факти не санират липсата на мотиви относно постановения отказ за финансиране. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва де се присъдят направените разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение