Решение № 2843 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12475/2017 г.

Решение № 2843 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12475/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Андонов от [населено място] против решение № 1442 от 25.07.2017 г. по адм. д. № 1509/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ-3282 з-1215/02.05.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", при МВР, налагаща му дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Желае отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена. Ответната страна Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР, чрез процесуален представител -юрк. Самуилова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е за основателност на касационното оспорване. Налице е несъответствие между приетото за установено от съда в мотивите на акта и крайните изводи му изводи, обективирани в диспозитива на съдебното решение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба на М. Андонов е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при противоречие между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част. Решението на съда е актът, с който производството по делото завършва. За да е действително същото следва да е в писмена форма, а за да се конкретизира като волеизявление по определено дело следва да е с посоченото в чл. 172а, ал. 1 АПК съдържание. Освен това решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е стигнал до решението (чл. 172а, ал. 2 АПК). Съобразно мотивите се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. В случая оспореното решение на Административен съд Бургас само формално удовлетворява изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В противоречие с цитирания текст съдебният акт съдържа противоречиви мотиви, които са пречка да се установи действителната воля на съда и да се провери съответствието му с материалния закон. След възпроизвеждане на възприетата фактическа обстановка, пристъпвайки към излагане на правните си изводи, първоинстанционния съд заключава, че по същество жалбата е основателна, но в последствие я отхвърля като неоснователна. Също така, при анализ на доказателствения материал, първоинстанционния съд приема, че са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила които водят до отмяна на оспорената заповед, както и такива на материалния закон, разколебаващи изводите на органа за надлежно установено санкционирано дисциплинарно нарушение от вида на тежките такива. И въпреки тези изводи и констатации – съдът отхвърля оспорването. Допуснатите противоречия в мотивите са пречка да се установи действителната воля на съда, а изложените съображения всъщност не обосноват взетото решение. Изброените противоречия в мотивите и несъответствието между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част, водят до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като отсъствието на ясни съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и след преценка на представените доказателства, на доводите и възраженията на страните, да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи ясни и непротиворечиви съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,