Решение № 6759 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2012 г.

Решение № 6759 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Цветелина Евлогиева Титкова от гр. Русе, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Татяна Бойчева от същия град, срещу решение № 61 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 541/2011 г. на Административен съд - гр. Русе.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - гр. Русе е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № КРД-224 от 31.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 499 от 26.09.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за внасяне в приход на ДОО на главница и лихви за недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете за периода 02.12.2008 г. - 19.08.2009 г., през който детето е било настанено в детски ясли. Към решението съдът е изложил подробни мотиви.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 2 КСО, тъй като няма недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, а непълнотата и неяснотата на закона не могат да бъдат й вменени като недобросъвестно поведение, каквото неправилно е приел първоинстанционния съд.

2. Настаняването на дете в среда, различна от семейната, е "мярка за закрила на детето". Основанията да се настани едно дете извън семейството са изчерпателно изброени в Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Настаняването на дете извън семейството се извършва въз основа на съдебно решение. Детето не е отнемано от жалбоподателката и не е било настанявано в детско заведение. Едва с допълнението на чл. 53, ал. 4 КСО, което е в сила от 01.01.2011 г., се въвежда израза "включително и детски ясли". При това положение не може да се счита, че законодателят под "детско заведение" е визирал и детските ясли, в противен случай не би било необходимо добавянето на този текст в КСО.

Тези аргументи са неоснователни.

Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че:

1. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 АПК е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (изрично така реш. № 7311 от 27.05.2011 г. по адм. д. № 14490 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него множество други решения на ВАС-VI отд.), защото детските ясли са вид детско заведение. Или казано по друг начин: за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (така реш. № 7183 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 13936 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.).

2. Настаняването в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите). В сега действащата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят е използвал общия термин "настаняване", което означава, че изключващо правото на парично обезщетение е както принудителното настаняване, така и доброволното, предприето от родителите, настаняване на детето в детско заведение (така реш. № 4791 от 05.04.2011 г. по адм. д. № 13808 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.).

3. До 22.08.2006 г. в хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО са посочени три (правопрекратяващи) юридически факти, чието осъществяване прекратява правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, а те са: а) смърт на детето, б) даване на детето за осиновяване и в) настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. С § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) в чл. 53, ал. 4 КСО е направено съществено изменение, в резултат на което съдържащите се в хипотезата на тази норма юридически факти вече са правоизключващи (изразът "изплащането на паричното обезщетение се прекратява при" е заменен с израза "паричното обезщетение не се изплаща при"), добавен е нов юридически факт и всичките релевантни факти, изключващи правото на парично обезщетение, са формулирани от законодателя така: а) смърт на детето, б) даване на детето за осиновяване, в) настаняване на детето в детско заведение и г) отглеждане на детето от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". С това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят имплицитно е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, частично заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО (реш. № 6968 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 3117 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.).

4. В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО (ред. обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г.) законодателят е уточнил волята си като е добавил израза "включително и детски ясли". Нормата на чл. 53, ал. 4 КСО, която е била в сила през процесния период, правилно е тълкувана от Русенския административен съд. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която отпускът по чл. 164, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение (реш. № 7004 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 14685 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и др.).

5. Добросъвестността, респ. недобросъвестността, е психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат; обусловените от това психическо отношение действия на лицето, насочени към постигането на желания резултат, от обективна страна или са съобразени с правовия ред, или не - били са насочени към постигането на желания резултат чрез заобикаляне или директно нарушаване на правовия ред. В случая поведението на жалбоподателката директно нарушава правилото на чл. 53, ал. 4 КСО. Незнанието или неправилното тълкуване на закона не обуславя добросъвестност на задълженото лице. Добросъвестността се свързва с незнание на релевантни фактически обстоятелства, а в процесния случай касационната жалбоподателка е била наясно със задължението да заяви настаняването на детето в детска ясла.

6. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 499 от 26.09.2011 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,