Решение № 6995 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Р. Жекова, против решение 1405 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело 169/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 13179/17.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е приел, че административния акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждия гражданин. Прието е че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход. Освен това административният съд е приел, че правилно административния орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Установено е, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. За правилен е приет извода на административния орган, че мотив за напускането е заради спорадичните военни действия в Сирия и липсата на работа и пари. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините релевирани от чужденеца за напускане на страната не отговарят на заложеното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване съгласно чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът установил, че чужденеца изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че не са установени дискриминационни и други неблагоприятни действия насочени срещу него, водещи към риск от преследване в Сирия. Прието е, че не се сочат основателни причини поради, които същия не може да се завърне. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията на касационния жалбоподател. Същият е редовно уведомен за съдебното заседание, не представя доказателства за отлагането му, поради което е могъл да вземе участие лично в съдебното заседание. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото правилно е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на Х. М. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява чужденецът да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че Х. М. е дошъл в Република България нелегално. С чужденеца било проведено интервю на 24.10.2024 г. Твърди, че е роден в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия. Напуснал Сирия нелегално за Турция месец юни 2024 г., останал там 2 месеца, но не посетил пунктове за регистрация. Влязъл нелегално в България на 15.08.2024 г., след което се предал на властите. Заявил, че съпругата му и двете им деца продължавали да живеят в Сирия. Брат му загинал през 2013 г. в селото, като бил бомбардиран магазинът, в който той се намирал. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, нито с официалните власти. Не членувал в политическа партия. Цялото му семейство /родители, братя и сестри/ живеели в неговото родно село. Завършил основно образование, работил в строителството. Напуснал Сирия, защото кюрдите ги натискали много, разпитвали ги. Не бил отбил военна служба, и не искал да бъде мобилизиран от редовната армия и изпратен на фронта. На всеки шест месеца им изпращали призовка за явяване за мобилизация, вкл. и през 2014 г., но след това не бил получил, защото районът, в който живеел, не бил под контрола на редовната армия. Не бил подложен на преследване от някоя групировка. Спрямо него не били отправяни заплахи, но спрямо майка му били отправени през 2014 г. от ДАЕЕШ, защото била [етническа принадлежност]. Върху него и неговото семейство не било оказвано насилие. Не би се завърнал в Сирия, тъй като там, където има контрол, имало опасност да го вземат войник, а там, където има кюрди, ги тормозели. Подал молба за закрила в България, защото знаел, че тук става бързо събиране на семейството, народът бил добър, имало закони. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената по-горе от кандидата за бежанец история, административният орган и първоинстанционният съд правилно са приели, че не се установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В настоящия случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства Х. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Х. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение