Решение № 22 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2017 г.

Решение № 22 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. В. К., гр. С., ж. к. Красно село, бл. ..., вх. ..., ап. ..., против заповед № ЧР-01-74/28.02.2017 г. на министъра на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в жалбата са за допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалноправните норми. Не се претендират разноски. Ответникът - министърът на правосъдието чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Н. В. К. е назначен за първи път на държавна служба в Министерство на правосъдието на длъжност "държавен експерт" в дирекция "Електронно правосъдие и регистри", със заповед № ЧР-01-138/19.07.2016 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 15, чл. 12 и чл. 67, ал. 4 от ЗДСл. С доклад рег. № 92-13-25/27.02.2017 г. на и. д. директор на дирекция "Електронно правосъдие и регистри", е извършена оценка на обема и качеството на работа на жалбоподателя, със заключение, че показаното от страна на Константинов при изпълнение на служебните му задължения не отговаря на очакваното. Предложено е да бъдат прекратени служебните правоотношение с лицето, считано от 01.03.2017 г. С оспорената заповед № ЧР-01-74 министърът на правосъдието на 28.02.2017 г. прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При тези доказателства настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна. Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия като орган по назначаване. Назначаването за първи път на държавна служба може да е обвързано със срок за изпитване. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. За упражняване на това право от административния орган, е необходимо наличието на позитивна предпоставка - държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба, както и на негативната предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки по отношение на жалбоподателя са налице. Н. К. е назначен за пръв път на държавна служба със заповед № ЧР-01-138/19.07.2016 г. на министъра на правосъдието. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява възложените му служебни функции и задачи. Служебното правоотношение на оспорващия е прекратено на 28.02.2017 г., при което предвид датата на назначаване- 19.07.2016 г. преценката по целесъобразност на органа относно необходимите професионални и служебни качества у служителя, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок. Ирелевантен в процесния случай е факта, че на жалбоподателя е издаден болничен лист за отпуск от 28.02.2017 г. до 09.03.2017 г., продължен в последствие с друг болничен лист за периода 10.03.2017 г. -29.03.2017 г. ЗДСл не свързва ползването на законоустановен отпуск със специални последици по отношение на прекратяването на служебното правоотношение на държавни служители, извън предвидената в чл. 107б закрила, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. В срока и при условията на чл. 12, ал. 1 ЗДСл органа по назначаването може да използва предоставената му от законодателя възможност, без мотивите му да подлежат на оповестяване, а оттам и на съдебен контрол. Видно от изложеното по-горе оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материално правните предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл - служителят Константинов е назначен за първи път на държавна служба в министерството, а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание е в рамките на едногодишния срок. Спазена е и целта на закона - държавната служба да се изпълнява от компетентни и професионално подготвени служители. По изложените съображения жалбата на Н. В. К. срещу заповед № ЧР-01-74/28.02.2017 г. на министъра на правосъдието като неоснователна следва да бъде отхвърлена с настоящото решение. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение