Решение № 2483 от 8.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ Разград, чрез юрк. Железарова, срещу Решение 45/16.05.2022 г., постановено по адм. дело 3/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което, по жалбата на А. Аврамов, земеделски производител от гр. Силистра, [улица], [номер], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 19/06/1/0/00905/3/01/04/01 от 03.12.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФЗ Разград. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, чието осъществяване се аргументира с неправилност на извода да първостепенния съд, че в разглеждания случай дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ (заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г. ЗУСЕФСУ), тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Според касатора липсата на точно изпълнение на бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати съгласно приложение 3, както и на увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер най-малко с левовата равностойност на 4000 евро не се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г. ЗУСЕФСУ). По тези съображения се инвокира искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу акта за установяване на публично държавно вземане бъде отхвърлена с присъждане на деловодните разноски. Ответникът А. Аврамов, чрез адв. Станев, в хода на устните състезания навежда недопустимост на касационната жалба поради просрочието й. Ако възражението не бъде уважено, оспорва основателността й и претендира разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Обжалваното решение е съобщено на директора на Областна дирекция на ДФЗ Разград на 19.05.2022 г. На 27.05.2022 г. чрез пощенски оператор е подадена касационна жалба срещу него от заместник изпълнителния директор на ДФЗ чрез юрк. Железарова, пълномощник и на органа, издал АУПДВ /л. 3 от първоинстанционното дело/. С Разпореждане от 07.07.2022 г., постановено в изпълнение на Разпореждане от 04.07.2022 г. на председателя на Първо отделение на ВАС, Административен съд Силистра е оставил касационната жалба без движение и е указал на касатора да уточни писмено кой е оспорващият решението орган дали това е заместник изпълнителният директор на ДФЗ или директорът на Областна дирекция на ДФЗ Разград, който е страна по адм. дело 3/2022 г. С молба от 15.07.2022 г. юрк. Железарова е уточнила, че касационен жалбоподател е директорът на Областна дирекция на ДФЗ Разград. Съдебният акт на първостепенния съд, с който е констатирана нередовност на касационната жалба, е постановен в съответствие с ТР 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т. д. 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, според т. 1 от което касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал.2 АПК, е нередовна. С оглед на изложеното и съобразно чл. 101, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, е и основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Силистра е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 19/06/1/0/00905/3/01/04/01 от 03.12.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФЗ Разград, с който е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-1233-С-01 от 12.06.2020 г. по мярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и в тежест на земеделския производител е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: На 11.06.2018 г. Аврамов е подал проектно предложение УИН BG06RDNP001-6.001-1233 по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001. Представил е бизнес план, доказващ изпълнение на изискванията по т.1.3.1 /жизнеспособност на земеделското стопанство за максимален срок от 5 години, а именно т.1.3.2 /увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер най-малко с левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО/, т.1.4.1 /бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството, с който кандидатства, измерен в СПО не по-малък от 8 000 СПО за периода от датата на подаване на проектното предложение до осъществяване на планираното увеличение по т.1.3.2/ и 1.8.1 /поне една инвестиция в дълготрайни материални и/или нематериални активи с единична цена не по-малка от 700 лв./ - в срок най-късно до избраната крайна дата на периода на проверка на изпълнението на бизнес плана. 01.05.2021 г. Между ответника по касация и ДФЗ е сключен административен договор BG06RDNP001-6.001-1233-С-01 от 12.06.2020 г. и е извършено първо плащане в размер на 24447,50 лв. Аврамов поел задължението да постигне заложените в Приложение 3 към договора специфични цели и резултати, включително увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство и създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени. На 29.04.2021 г. земеделският производител подал искане за второ плащане по договора. В рамките на административните проверки за установяване на фактическото съответствие между одобрения бизнес план и изпълнението му е установено, че имоти 002048, 002051 и 002053, намиращи се в [населено място], община Главиница, с които ползвателят доказва изпълнение на част от инвестиционните си намерения във връзка с договора, са придобити по силата на договори за покупко-продажба на общински имоти от 29.03.2018 г., вписани в службата по вписванията при съответния районен съд на 08.06.2018 г., което означава, че са станали собственост на Аврамов преди да подаде проектното предложение на 11.06.2018 г. Но по силата на т. 11.4, подточка 11.4.1 от Раздел Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко 4000 евро не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на проектното предложение са били собственост на бенефициера с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 24 месеца от датата на кандидатстване. Именно тези имоти Аврамов е посочил при подаване на искането за второ плащане за доказване изпълнението на задължението за закупуване на земеделска земя, с което постига изпълнението на специфичната договорена цел увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство във връзка със създаване на трайни насаждения. Наред с изложеното е констатирано и несъответствие с т. 5, подточка 5.11 от Условията за изпълнение в срок до изтичане на 5 години от сключване на административния договор бенефициерът е длъжен да стопанисва с регистрирано правно основание за ползване цялата налична в стопанството земя. Установено е по отношение на имот 67828.10.64 с площ 116,725 дка, намиращ се в землището на [населено място], общ. Главиница, ползван по договор за наем, сключен с Община Главиница 4831/11.10.2019 г. същият е със срок до 30.09.2024 г. Доколкото срокът по административния договор изтича на 12.06.2025 г., имотът не може да се включи в изчислението на нарастването на икономическия размер на стопанството, както и за постигане на специфичната цел Увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство . Административният орган е приел, че доколкото предоставянето на финансовата помощ е обусловено от изпълнение на инвестициите, предмет на бизнес плана, в определен размер и срок, установяването на обратното е основание за неполучаване на финансова помощ от страна на ползвателя. При изключване на недопустимата площ от 1,756 дка /общата площ на цитираните имоти, които не са включени в таблица 1а при формиране на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО към датата на проверката на изпълнението на бизнес плана, не се постига заложената цел Увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство . С оглед на установеното неизпълнение на договорни задължения и задължения, произтичащи от Условията за изпълнение, на основание чл. 11 от административния договор, респ. т.11.1 от Условията за изпълнение, ДФЗ има право да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените по договора плащания, когато бенефициерът: Не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати съгласно Приложение 3 чл. 11, т. 2 от договора, респ. т. 11.1, подточка 11.1.2 от Условията за изпълнение; При извършване на административни проверки и проверки на място е установено неспазване на задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение и/или договора чл. 11, т. 7, респ. т. 11.1. В резултат от изложените констатации и изводи е определен размер на задължението 24 447,50 лв. Административен съд Силистра е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегация, произтичаща от нормата на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП и Заповед 03-РД/1759/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, но е материално незаконосъобразен. Според инстанцията по същество изложените в акта фактически основания сочат неизпълнение на показател от бизнес плана, което според възприетото в практиката по приложенето на ЗПЗП разбиране представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г. ЗУСЕФСУ), което означава, че в разглеждания случай е дължимо издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Решението е неправилно. При постановяването му съдът не е съобразил, че в казуса по делото се касае за подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020, която попада в приложното поле на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018). Тази разпоредба предвижда, че за ПРСР 2014 2020 производството пред ДФЗ Разплащателна агенция се провежда чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ (с променено заглавие от ДВ бр. 51/2022 - ЗУСЕФСУ). В случая от данните по делото се установява, че производството е проведено чрез ИСУН Заповед РД-09-239/12.03.2018 г. на заместник министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПРСР 2014-2020 г. Неизпълнението на задължения от бенефициера, свързани с постигане и поддържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, не представляват основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г.), поради което съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК така реш. по адм. дело 12048/2021 г. на ВАС и цитираната в него съдебна практика. Пред инстанцията по същество земеделският производител не е посочил доказателства, въз основа на които да се приемат за опровергани констатациите на административния орган, че имоти 002048, 002051 и 002053, намиращи се в [населено място], община Главиница, са станали собственост на Аврамов преди да подаде проектното предложение на 11.06.2018 г. въпреки че по силата на т. 11.4, подточка 11.4.1 от Раздел Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството от най-малко 4000 евро не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на проектното предложение са били собственост на бенефициера с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 24 месеца от датата на кандидатстване. Трите имота са посочени от ответника при подаване на искането за второ плащане за доказване изпълнението на задължението за закупуване на земеделска земя, с което постига изпълнението на специфичната договорена цел увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство във връзка със създаване на трайни насаждения. Бенефициерът не е изпълнил и т. 5, подточка 5.11 от Условията за изпълнение, предвиждаща, че в срок до изтичане на 5 години от сключване на административния договор той е длъжен да стопанисва с регистрирано правно основание за ползване цялата налична в стопанството земя. Но срокът на договора за наем, сключен между Аврамов и Община Главиница на имот 67828.10.64 с площ 116,725 дка, намиращ се в землището на [населено място], е до 30.09.2024 г., докато срокът по административния договор изтича на 12.06.2025 г., което означава, че имотът не може да се включи в изчислението на нарастването на икономическия размер на стопанството, както и за постигане на специфичната цел Увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство . По изложените съображения решението на АС Силистра като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касатора се следват разноски, каквито административният орган е направил за заплащане на държавна такса за настоящето производство в размер на 195,58 лв., както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение: