Решение № 9826 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2012 г.

Решение № 9826 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика - Капана" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив срещу решение № 2042 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 258/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 2042 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 258/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, Х състав е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика - Капана" ООД - гр. Пловдив, срещу писмена покана изх. № 16-0290 от 17.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № I-РД-13-2112 от 01.12.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Пловдив, със задача да се извърши проверка на жалбоподателя за спазване на възложените регулативни стандарти за 2009 г. и 2010 г., както и изпълнението на клаузите на ЗЗО 2010 г., НРД 2010 г. и Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Проверката е осъществена и е съставен констативен протокол от 08.12.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми № I-РД-13-2112 от 08.12.2010 г. Лечебното заведение е упражнило правото си на обжалване по административен ред. Производството е приключило с издаване на процесната писмена покана. От казаното се налага извода, че административното производство е възникнало и се е развило през декември 2010 г., когато са в сила разпоредбите на чл. 76а ЗЗО. Правилно в писмената покана е посочена нормата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, която съдържа административнопроизводствено правило, регламентиращо правомощието на директора на РЗОК да издаде писмена покана. Наред с това в разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО също се съдържа част от административнопроизводствено правило, а именно нейното изискване за установяване на нарушение от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които констатират това при извършване на проверка. В писмената покана за периода на 2009 г. са посочени разпоредбите на чл. 72, ал. 5 ЗЗО, която също има административнопроизводствен характер. Съгласно този текст условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3 и 4 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Правният спор, с който е сезиран първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на писмена покана изх. № 16-0290 от 17.12.2010 г. на директора на РЗОК, с която е поискано възстановяване на суми от лечебното заведение за второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г. и първо тримесечие на 2010 г. През 2009 г. спорните правоотношения са се уреждали с решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 01.01.2009 г. Редът за определяне на регулативните стандарти (РС) е определен в текстовете на точки 166, 167 и 168 от цитираното решение. Съгласно т. 169 от решението, контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава ХХ и ХХI от НРД 2006 г., като за целта се извършва проверка. За резултатите от нея освен финансов протокол се съставя протокол за неоснователно получени суми и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и съюза на стоматолозите в България, 2006 г., в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Със същия текст е и разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в сила от 01.01.2010 г. Задължение за възстановяване на процесните суми е отразено и в текстовете на чл. 47, ал. 1 от договор № 160290 от 27.02.2009 г. и договор № 160290 от 29.01.2010 г. Няма пречка за осъществяване на проверка по изпълнението на договор от 2009 г. през следваща година и отговорността да се реализира по посочения по-горе ред, тъй като договорните отношения между лечебното заведение и РЗОК не са прекратени, тъй като е сключен договор и за 2010 г. По първоначалното дело е било безспорно установено нарушаването от лечебното заведение на РС за второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г. и първо тримесечие на 2010 г. Също така е установено, че РЗОК - гр. Пловдив, е заплатила назначените над определените с РС надвишения. По искане на жалбоподателя съдът е назначил и изслушал икономическа експертиза, която е изготвила три заключения. Процесните медицински дейности са били назначени от лечебното заведение без основание, тъй като лимитът му за РС вече е бил изчерпан. Отговорността се осъществява на база индивидуалния договор и заплатените в повече суми от РЗОК - гр. Пловдив, представляват реална щета. В тази връзка без правна стойност са съображенията, че в общия бюджет на НЗОК съществуват неизразходвани суми за съответната година. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на РЗОК - гр. Пловдив, се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,