Решение № 299 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6535/2007 г.

Решение № 299 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6535/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).

Образувано е по самостоятелни касационни жалби на М. С. Т. от гр. Г. и К. С. Т. от гр. С., и на М. К. Т. срещу решението от 27.06.2007 г. по гр. д. № 738/2006 г. на Софийски окръжен съд по допускане на делбата и по частна касационна жалба на В. К. Д. срещу определение от 12.10.2007 г. по делото по чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.).

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по касационните жалби В. К. Д. ги оспорва и моли да бъдат оставени без уважение.

Ответниците по касационните жалби М. И. Г. и И. Ц. И. не вземат становище по тях.

Не е постъпило становище от ответниците по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), частната касационна жалба - в срока по 214, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустими.

Въззивният съд е прекратил производството по делото в частта относно предявения от В. К. Д. срещу М. К. Т. иск за делба на процесния имот. Отменил е първоинстанционното решение и е допуснал съдебна делба на дворно място - УПИ *в кв.1** по плана на гр. К., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от около 60кв. м. между В, М. С. Т., К. С. Т. и М. К. Т., при квоти 2/8ид.части за В. К. Д., по 1/8ид.част за М. С. Т. и К. С. Т., и 4/8ид.части за М. К. Т.

Установено е, че на ..** г. по време на брака на К. З. Г. и Н. Н. Г., сключен на .. г., Гогов е признат за собственик на п. № VI- 115 в кв. по плана на гр. К. от 1962 г., заедно с построените в него къща, кошара и "салдърма", с н.а. № 3*/19 г., издаден по обстоятелствена проверка. Бракът е прекратен със смъртта на съпругата на .. г., оставила за наследници по закон съпруг К децата си Б. К. Г. и В. К. Д. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на въззивния съд, че доказателствената стойност на нотариалния акт не е оборена и имотът е придобит от К. Г. през време на брака му с Н. Г. /около 20 години след сключването му/ по давност, а не по наследство и делба. Неоснователни са доводите на касаторите М. Т. и К. Т., че имотът е придобит от К. Г. по наследство и делба. Те не са подкрепят от представеното извлечение от съдебно решение от 20.01.1982 г. по гр. д. № 116/1978 г. на КРС за отреждане на К. Г. в дял п. ХI-*, тъй като не са установени страните по делото, вида на делото и породените с решението права за Г. С оглед издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, а не въз основа на писмени документи, като няма данни при изготвянето му да са представяни такива документи, правилно въззивният съд е приел, че имотът е придобит по давност от Н. Г. и К. Г., чрез осъществено през време на брака им владение, в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 13, ал. 1 от СК то 1968 г.(отм.), в сила от 22.03.1968 г. и който съгласно чл. 103 се прилага и относно имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. Правилно е прието от въззивния съд, че договорът за прехвърляне собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на ..** г. с н.а. № 1/19 г. е породил вещнопрехвърлително действие в полза на приобретателката Б. Г. /и съпруга й С. Г. в режим на СИО/ само досежно притежаваната от прехвърлителя К. Г. 1/2ид.част от имота /съобразени са разпоредбите на чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 от СК от 1968 г.отм./, а по отношение на останалата 1/2ид.част е останала собственост на Б. Г. и В. К. - по 1/4ид.част. Грозданов е починал през 2003 г. и оставил за законни наследници съпруга Б деца М. Т. и К. Т., които с н.а. № 1/20 г. са продали п.V-1* в кв.* о плана на града от 1983 г./идентичен с п. ХI-749 в кв.* по плана от 1962 г./ продават имота на М. И. Г. по време на брака му с И. Ц. И.. Последните по време на делото за делба продават имота ведно с построената в него в груб строеж масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 94,95кв. м., на М. К. Т. - н.а. № 1/2* г. Б. Г. е починала през **** г. и е оставила за законни наследници децата си М. Т. и К. Т. Неправилни са изводите на въззивния съд по възражението по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на този договор по отношение на В. Д., тъй като съсобствеността е възникнала в резултат не само на наследяване, а и на сделка - договора за прехвърляне на принадлежащата на К. Г. идеална част от имота на М. Г. срещу задължение за издръжка и гледане.

Неправилни са обаче изводите на въззивния съд относно това кои са съсобствениците на процесния имот към настоящия момент. В делбата, с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, следва да участват настоящите участници в имуществената общност, дори да е налице придобиване на права след предявяване на иска. Когато е налице придобиване на права след предявяване на иска, но преди постановяване на решението за допускане на дебата, съдът е длъжен да се съобрази с материално-правния ефект на извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението по допускане на делбата. Липсата на процесуално правоприемство при условията на чл. 121 от ГПК (отм.) не освобождава съда от задължението да установи и да се произнесе по допускане на делбата спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН. Разпоредбата на чл. 121 от ГПК (отм.) изключва приложението на чл. 75, ал. 2 от ЗН щом в делбата участва прехвърлителят, само в случаите когато прехвърлянето на спорното право е станало по време на висящността на втора фаза на делбеното производство.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният неправилно се е произнесъл по въпроса между кои лица ще се извърши делбата, поради което и частите им са определени неправилно и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и вместо него бъде постановено ново, с което делбата на недвижимия имот се допусне между В. К. Т., при части - за В. Д. - 1/4ид.част и за М. Т. - 3/4ид.части. Доколкото се обжалва решението за допускане на делба, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на В. Д. срещу М. Т. С оглед изложеното относно неправилността на въззивното решение относно лицата, между които следва да се допусне делбата, следва да бъде отменено като неправилно и обжалваното от В. Д. определение, с което по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) е осъдена да заплати разноски на М. Т. С оглед неправилността на въззивното решение и определение, жалбите са основателни макар и не по изложените от жалбоподателите съображения, поради което разноски не се дължат.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение