Решение № 4221 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 773/2018 г.

Решение № 4221 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 773/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Хабиби, [гражданство], против решение № 828 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 952 от 2017 г. по описа на Административния съд – Х. с доводи, че е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че чужденецът не е бил принуден да напусне Афганистан, съответно Иран, поради опасение от преследване, а обстановката в Афганистан не се характеризира с безогледно насилие. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Х., е отхвърлена жалбата на Х. Хабиби, [гражданство], против Решение № 12609/20.06.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Х. Хабиби по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан, съответно Иран, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд – Х., е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Видно от Протокол № УП 9821/04.01.2017 г. Х. Хабиби е [гражданство], но от 15 г. живее заедно със семейството си в Иран, където не желае да се завърне, защото твърди, че там имало много лошо отношение към бежанците, като също така работел нелегално, поради и което му плащали по – малко, отколкото заслужавал. По отношение на Афганистан посочва, че не желае да се завърне там, защото един негов чичо бил убит, а пък баща му бил заплашван от талибаните. По отношение на Х. Хабиби не е осъществено преследване, което нарушава човешките му права или риск от тежки посегателства, препятстващи завръщането му в Афганистан или Иран. Следва да се посочи, че принадлежността на жалбоподателя към етническата група "таджик", която съставлява едно от най-големите етнически малцинства в Афганистан, не може сама по себе си да се интерпретира като основание за получаване на статут при положение, че той не съобщава обстоятелства, сочещи на реално съществуваща за него опасност от преследване или посегателства срещу живота или личността му поради неговия етнос. Н. състав счита, че посочените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход и на Иран са извън приложното поле на ЗУБ. Относно нежеланието му да се завърне в Иран посочва икономически причини – по – ниското заплащане на полагания от него труд, а относно държавата му на произход – [произход], посочва причини, които са от криминален характер, като следва да се отчете фактът, че дори и баща му да е бил заплашван, но това е било преди повече от 15 години, защото чужденецът и семейството му от толкова време пребивават в Иран. От изложеното следва, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне както родината си или страната, в която пребивава от дълъг период от време, поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, съдът правилно е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Що се отнася до ситуацията в Афганистан и Иран, налице са актуални данни, които подкрепят извода, че кандидатът за статут може безпрепятствено да се завърне и да се установи в която и да е от двете държави. В Афганистан се наблюдава завръщане на бежанци и леко възстановяване на икономическия растеж. Иран се приема като трета сигурна страна, на територията на която няма военен конфликт. Въз основа на представените справки, както в Афганистан, така и в Иран, към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението – предмет на касационната жалба, е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 828 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 952 от 2017 г. по описа на Административния съд – Х. Решението е окончателно.