Решение № 6972 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 114/2010 г.

Решение № 6972 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 114/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1453 от 11.11.2009 г. по ахд. № 1137/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 26-0-800042/17.03.2008 г. на ТД - Хасково в обжалваната част, с която за м. 11.2005 г. и м. 09.2006 г. са определени задължения с лихви по ЗДДС (отм.) като неправилно. Подържа, че е допуснато касационно основание нарушение на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или спорът да бъде решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата против РА и му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Сабри Дуран", редовно призован, не изпраща представител. По съображения във възражение по жалбата моли решението като правилно да бъде оставено в сила. В неподписана писмена защита моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 26-0-800042/17.03.2008 г. на ТД-Хасково в обжалваната част, с която за м. 11.2005 г. и м. 09.2006 г. са определени задължения с лихви по ЗДДС (отм.). В мотивите си съдът е приел, че с РА не е признат данъчен кредит по фактури от м. 11.2005 г. и м. 6.2006 г. в общ размер 40 914,26 лв. с 11 679,29 лв. лихви. С АПВ № 2790/28.03.2006 г. надвнесена сума от 17 691,09 лв. за периода м. 10 - 12.2005 г. и м. 01.2006 г. е прихваната към дължим за внасяне ДДС след изтекла процедура на приспадане по чл. 77 ЗДДС (отм.). С АПВ № 14882/12.12.2006 г. на търговеца са възстановени 8035,22 лв. за периода м. 8 - 10.2006 г. по справка-декларация след изтекла процедура по чл. 77 ЗДДС (отм.). Двата АПВ са влезли в сила след изтичане на срока за обжалването им. Съдът е приел, че с цитираните АПВ е признато право на възстановяване на данъка за периодите и в размерите, цитирани в АПВ и данъкът фактически е възстановен. С РА са преразгледани периодите м. 11.2005 г. и м. 09.2006 г., за които с влезли в сила АПВ данъчните органи са потвърдили правата на данъчен кредит по справките-декларации. Съдът е приел, че за да се променят установените права и задължения, ревизията е следвало да се възложи по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, който в случая не е спазен и ревизионният акт е нищожен в частта, с която са определени задължения за ДДС с лихви за м. 11.2005 г. и м. 09.2006 г. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е направил законосъобразен правен извод за нищожност на ревизионния акт, издаден след проведена ревизия, възложена от Дорета Ангелова - началник сектор "Ревизии и проверки" по чл. 112 и 113 ДОПК, която е некомпетентен орган по чл. 134, ал. 1 ДОПК да възлага ревизия за изменение на установени с АПВ права и задължения. Актосъставителят също е определен от некомпетентен орган и издаденият ревизионен акт е нищожен в частта, в която са извършени корекции в задълженията на ревизираното лице за м. 11.2005 г. и м. 06.2006 г. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който не приложил новата редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1082 от 8.10.2007 г. - след като цитираните АПВ са били издадени и влезли в сила. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./ не може да промени възникналите вече правни последици на влезли в сила административни актове, каквито са издадените АПВ и правилно съдът е приел, че за да бъдат изменени признатите с АПВ права на търговеца следва ревизията да е възложена по чл. 133 и 134 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на търговеца в неподписаната писмена защита за присъждане на разноски не следва да се разглежда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,