Решение № 5526 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16434/2011 г.

Решение № 5526 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16434/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна, действащ чрез процесуалния представител юрк. Йорданов, срещу решение № 2512 от 28.10.2011 г., постановено по административно дело № 2655/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е изменена заповед № РД-09-313 от 15.04.2011 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на "САВОЯ 2001" ЕООД за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договор № 03-0982/01.06.2009 г. е наложена финансова неустойка в размер на 5 760 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора, като финансовата неустойка е намалена до размера от 663,53 лв. Развитите съображения в касационната жалба и в допълнително представена молба от юрк. Панайотов, са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация "САВОЯ" ЕООД гр. Варна, действащ чрез повереника адв. Бургазлиева, в писмен отговор моли решението да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-313/15.04.2011 г., на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 3 от договор № 03-0982/01.06.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена проверка по заповед № РД-09-212/28.03.2011 г. и съставен констативен протокол № 60-ФТ/28.03.2011 г., директора на РЗОК - Варна е наложил санкция на "САВОЯ" ЕООД, представлявано от Софка Крумова Динева, в качеството й на собственик и ръководител на аптека "Роза" с регистрационен номер на РЗОК - Варна № 030220, с адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" бл. 29, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 5 760 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора (64 бр. х 90 лв.). Издаването на заповедта се предшества от извършена по силата на заповед на директора на РЗОК - Варна финансова тематична проверка на аптека "Роза", резултатите от която са обективирани от проверяващите финансови инспектори в съставения констативен протокол от 28.03.2011 г. При проверката е установено, че аптеката е изпълнила 64 рецепти по незаверена от РЗОК рецептурна книжка на здравноосигурено лице, като посочените в тях лекарствени средства са му отпуснати. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 индивидуалния договор, сключен между касата и лечебното заведение в качеството му на изпълнител на медицинска помощ. Цитираните норми вменяват в задължение на изпълнителя да не изпълнява рецептите, а да ги върне на приносителя им. НЗОК чрез РЗОК - Варна е платила на аптеката по повод изпълнението на тези рецепти сума в размер на 643,53 лв. и бонус сума 23 лв. Възражението на изпълнителя на медицинска помощ против констатациите в протокола аргументирано не е уважено от директора на РЗОК, като формалната доказателствена сила на протокола не е опровергана и в хода на съдебното производство. Последвало е издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, с която наложена предвидената за констатираните нарушения в чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор санкция финансова неустойка. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в констативен протокол № 60-ФТ/28.03.2011 г., обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица (финансови инспектори) на РЗОК - Варна в процесната аптека. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, които се квалифицират като нарушения на задълженията на изпълнителя по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от договора и обуславят налагането на санкциите по чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от същия, определени по вид и размер съобразно предвиденото в него, в каквото насока е и вярната в това отношение преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, при което обосновано е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при липса на нарушения на процесуалните правила, но е извел неправилен извод, че следва да намали наложената със заповедта санкция по размер като прекомерна, и тя трябва да се равнява на сумите, платени на аптеката от НЗОК по повод на заплатените лекарства, като се е позовал на неприложимата в случая разпоредба на чл. 92, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Този извод на решаващия съдебен състав е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Налице е грешка, допусната от съда при формирането на неговите правни изводи, изразяваща се в несъобразяване с приложимите разпоредби на материалния закон и погрешно анализиране на доказателствата по делото. Наложените санкция - финансова неустойка не представлява неустойка по смисъла на ЗЗД, респ. на гражданското право. При сключване на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството си на административен орган, а не като субект на гражданското право. Финансовата санкция на собственик на аптека за нарушение на условията на договора му с НЗОК се налага независимо дали има или няма нанесени вреди на НЗОК със заповед на директора на съответната РЗОК (действащ в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност) след спазване на определена процедура в контролно производство, която заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая е неуместна аналогията с института на неустойката по гражданското право и в частност по един облигационен договор, която е договорна последица при отношения между равнопоставени субекти и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба срещу заповедта на директора на РЗОК се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 325 лв., от които юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред Административен съд - Варна и Върховния административен съд от юрисконсулт Йорданов (за всяка от инстанциите по 150 лв., съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 отНаредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), и 25 лв. заплатена държавна за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,