Решение № 12972 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2009 г.

Решение № 12972 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6116/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Петков Стоянов от София срещу Решение № 15 от 17 март 2009 година, постановено по адм. д. № 4341/2008 година по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-04-50/19 юни 2008 година на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - началник на Столична РДНСК, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Веселин Петков Стоянов е оспорил Заповед № ДК-04-50/19 юни 2008 година на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена като процесуално недопустима жалбата му с вх. № С8-3002-606/03 юни 2008 година срещу разрешение за строеж № 15/26 февруари 2008 година, издадено от главния архитект на район "Красно село" - Столична община за строеж: "Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ ХХ, кв. 8 по плана на София, район "Красно село". Съдът е приел, че жалбоподателят не е от кръга на изчерпателно посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лица, поради което законосъобразно административният орган не е разгледал по същество жалбата му, а я е отхвърлил като недопустима. Прието е, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна и подадената от Веселин Стоянов жалба е отхвърлена. Решението е допустимо и правилно. Недопустимо е решението, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно обжалване. В случая такива предпоставки не са налице. Веселин Стоянов има право да оспори заповедта на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена подадената от него жалба. Това право е упражнено в предвидения в закона срок и при спазване на останалите изисквания за допустимост на жалбата. Поради това извършените от съда процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Соченото от касатора нарушение - отхвърляне на искането му за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, би могло да бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушение обаче води до неправилност на решението, но не и до неговата недопустимост. От данните по делото е установено, че с разрешение за строеж № 15/26 февруари 2008 година, издадено от главния архитект на район "Красно село" - Столична община, е разрешено извършването на строеж на: "Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи", находящ се в УПИ ХХ-81, 82, кв. 8, м. "Крива река" по плана на София, район "Красно село". Възложители на строежа са Веселка Николова Нестерова, Красимир Минчев Панков, Боян Христов Шишков и Георги Христов Шишков. Жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ ХХVII-80 в кв. 8 по плана на София, м. "Крива река". При тези данни изводът както на началника на Столична РДНСК, така и на административния съд, че жалбоподателят не е от кръга на посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица, разполагащи с правото да обжалват разрешението за строеж, е правилен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима в случая, предвижда, че в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят не е установил нито едно от посочените в нормата качества, поради което е изключен от кръга на изчерпателно изброените лица. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение от 17 февруари 2009 година съдът е отхвърлил искането на Стоянов за спиране производството поделото до приключване на производството по адм. д. № 4001/2007 година по описа на Административен съд - София-град. С това обаче не е допуснато соченото от касатора нарушение, тъй като - както правилно е приел и първоинстанционния съд, решението по адм. д. № 4001/2007 година по описа на Административен съд София-град не е от значение за правилното решаване на настоящото дело. Това е така, защото законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване. Неоснователно е и възражението, че съдът не е обърнал внимание, че със заповедта си началникът на Столична РДНСК е отхвърлил жалбата на Веселин Стоянов, вместо да я остави без разглеждане. За да издаде заповед именно с това съдържание административният орган се е съобразил с изложеното в чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, която норма предвижда, че началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост. Със заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Налага се извода, че дори и подадената жалба да е процесуално недопустима, административният орган може само да я отхвърли, респ. - да остави в сила обжалвания административен акт, но не и да прекрати производството по делото. Предвид така установения в закона ред относно производството по обжалване на определен вид административни актове пред началника на РДНСК е недопустимо - противно на поддържаното в касационната жалба, субсидиарното прилагане на чл. 88 от АПК. Посоченото производство е специално и е напълно уредено, включително и при липса на правомощия за началника на РДНСК да прекрати производството при недопустима жалба. То се различава съществено от производството по оспорване на административните актове по административен ред. Производството по чл. 216 от ЗУТ се развива пред специализиран орган, който не е непосредствено по-горестоящ административен орган на издателя на акта, а от друга страна - заповедта по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1, предл. трето от ЗУТ и правната й същност е различна от тази на контролно-отменителното решение по чл. 97 от АПК. Последното възражение, поддържано от касатора, е относно това, че при разглеждане на делото съдът не е конституирал всички заинтересувани страни. Това възражение е също неоснователно. С оглед характера на оспорената заповед, в производството правилно са били конституирани само жалбоподателя и издателя на обжалвания акт. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,