Решение № 10625 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Козлодуй срещу Решение 313 от 14.02.2024 г. по адм. дело 589/2023 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение Е-РД-16-235/13.04.2022 г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност (Програма ВЕЕЕЕС) на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021 г. в частта, с която проектното предложение на община Козлодуй BGENERDGY-2.002-0028 Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОДЗ Радост, с. Гложене е включено в списъка с резервни проектни предложения под 7. Оплакванията са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е спазена процедурата по оценка на проектното предложение на община Козлодуй от оценителната комисия и не са посочени причините за отнетите точки по критерии 6 и 11 от техническата и финансова оценка. Иска се отмяна на съдебното решение и административния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът ръководителят на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС на ФМ на ЕИП 2014-2021 г., чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на община Козлодуй срещу Решение Е-РД-16-235/13.04.2022 г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. в частта, с която проектното предложение на община Козлодуй BGENERDGY-2.002-0028 Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОДЗ Радост, с. Гложене е включено в списъка с резервни проектни предложения под 7. По делото е установено от фактическа страна, че ръководителят на Програмния оператор по Програмата ВЕЕЕЕС е одобрил Насоки за кандидатстване по открита процедура за подбор на проекти по Процедура BGENERGY-2.002 Енергийна ефективност в сгради. Със Заповед Е-РД-16-736/19.11.2021 г., изменена и допълнена със Заповед Е-РД-16-80/14.02.2022 г. на същия орган е назначена оценителна комисия по процедурата за подбор, определени са нейните задачи, както и срокът за извършване на оценка на подадените проекти. Община Козлодуй е подала формуляр за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 009 600 лв. с проект BGENERGY-2.002.0028 Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОДЗ Радост, с. Гложене. Проектното предложение е преминало успешно през оценката за административно съответствие и допустимост, след което е разпределено за техническа и финансова оценка на оценителите И. Б. П.-Б. и А. В. М.. Резултатите от дейността на двамата оценители са обективирани в оценителни листи, от които се установява, че предложението е получило 82,50 точки, което е средно аритметичното от оценките на двамата оценители, съответно 83 т. и 82 т., при максимален брой точки 100. След завършване на техническата и финансова оценка на проектните предложения по процедурата председателят на оценителната комисия е изготвил доклад по проведената процедура за подбор Е-93-00-425/11.04.2022 г. Въз основа на представените резултати ръководителят на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. е постановил Решение Е-РД-16-235 от 13.04.2022 г., с което е разпоредил: 1. Да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на одобрените за финансиране по процедурата проекти общо 16 проектни предложения; 2. Определил е резервни проектни предложения, предложени за финансиране със съответно присъдените им точки при техническа и финансова оценка общо 21 проектни предложения, като по т. 7 е проектно предложение BGENERDGY-2.002-0028 Внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на ОДЗ Радост, с. Гложене на Община Козлодуй 82,5 точки. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част. Преценил е като неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения при техническата и финансова оценка на проектното предложение. Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на делото след отмяна на Решение 43 от 15.02.2023 г. по адм. дело 316/2022 г. на Административен съд - Враца и връщане на делото за ново разглеждане с Решение 9836 от 17.10.2023 г. по адм. дело 4666/2023 г. на ВАС, седмо отделение. Указанията на касационната инстанция са, че правната рамка на регулация на средствата от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. не включва ЗУСЕФСУ. Съдебен контрол върху оспорения административен акт е допустим на основание правилата на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, приет от Комитета за ФМ на ЕИП, съгласно чл. 8 от Протокол 38В на Споразумението за ЕИП и предвид чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводите на съда относно спорните въпроси по критерий 6 Ефективност на инвестицията за енергийна ефективност изцяло възпроизвеждат становището на административния орган, представено в съдебното производство, без съдът да е извършил самостоятелен анализ на относимите факти и приложимото право. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което при оценката по критерий 6 е вписана потребна топлина в размер на 465345 kWh/год. вместо изчисленото в доклада за обследване на енергийна ефективност количество 471951 kWh/год., в резултат на което показател С е занижен до 497 t CO2, а в доклада неговата стойност е 504,85 t CO2. Нито оценителите, нито административният орган са изложили мотиви защо при прилагането на формулата е използвана стойност, различна от посочената в доклада, как е изчислена тази по-ниска стойност и в кой документ се съдържат данни за нея. Налице е също така несъответствие между резултатите от прилагането на формулата по критерий 6 от двамата оценители оценителят И. Б. П.-Б. е попълнила резултат I=2077,2 лв./t CO2, а оценителят А. В. М. I=2031 лв./t CO2. Вярно е, че административният орган е обвързан да приложи формулата, така както е предвидена в методологията за оценка, но това не го освобождава да обоснове кои според него са относимите стойности, които са заложени при прилагането на формулата. Тези мотиви могат да се съдържат както в оценителните листи, така и в друг документ от преписката, но в случая такива въобще не са изложени нито в оценителните листи, нито в протокола за извършена техническа и финансова оценка, нито в административния акт. В протокола за извършена техническа и финансова оценка се обсъждат констатираните несъответствия в проектните предложения само на община Белица и на община Чепеларе. За община Козлодуй не се съдържат констатации в посочения протокол. Недопустимо е резултатът от оценката на процесното проектно предложение за първи път да се мотивира в съдебното производство в становище на пълномощника на административния орган. По горните съображения е необоснован изводът на съда, че оценката по посочения критерий е формирана при правилно приложение на одобрената формула. Тъй като по този критерий на кандидата са присъдени 10 от 25 точки, а разликата между оценката на кандидата (82,5 точки) и оценката на проектното предложение (89,50 точки), класирано на последно място в списъка с предложените за финансиране, е 7,5 точки, то липсата на мотиви по този показател е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Относно критерий 11 Капацитет на кандидата за изпълнение и управление на проекта административният акт също е немотивиран. В колоната Забележки от оценителните листи и двамата оценители са посочили, че само ръководителят на проекта притежава изискуемия опит в инфраструктурни проекти и/или проекти за енергийна ефективност, поради което от 4 точки всеки от оценителите е присъдил по 2 точки. Ако според оценителите другите експерти от екипа не отговарят на изискването, този извод трябва да е обоснован с конкретни мотиви, а не с бланкетна констатация. Липсата на мотиви и по двата критерия не може да бъде компенсирана с аргументи, изложени за първи път в съдебното производство от пълномощника на административния орган. В заключение касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт в обжалваната част и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по процесното проектно предложение в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото в полза на община Козлодуй следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 68 870,56 лв., от които: 15 070,56 лв. адвокатско възнаграждение, 400 лв. възнаграждение за СТЕ, 1 700 лв. държавна такса по адм. дело 316/2022 г. по описа на Административен съд Враца; 25 000 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 4666/2023 г. по описа на ВАС; 25 000 лв. адвокатско възнаграждение по адм. дело 589/2023 г. по описа на Административен съд Враца; 1 700 лв. държавна такса по адм. дело 4839/2024 г. по описа на ВАС. При определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение касационната инстанция приема за неоснователно възражението за прекомерност относно сумата от 15 070,56 лв. по адм. дело 316/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Първо, неправилно е становището на административния орган, че спорът няма определен материален интерес. Материалният интерес е стойността на безвъзмездната финансова помощ, за която общината кандидатства в случая 1 009 600 лв. Второ, сумата от 15 070,56 лв. адвокатско възнаграждение е повече от три пъти по-ниска от минимума по чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба 1 от 9.07.2004 г.). Трето, тази сума не е прекомерна спрямо фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адв. Костадинов пълномощник на жалбоподателя по адм. дело 316/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Адв. Костадинов е участвал и в трите проведени открити съдебни заседания по посоченото дело, по негово искане и по формулирани от него въпроси съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Основателно е обаче възражението за прекомерност относно сумата от 47 752,80 лв., която се претендира за адвокатско възнаграждение поотделно по адм. дело 4666/2023 г. по описа на ВАС и по адм. дело 589/2023 г. по описа на Административен съд Враца. Действително тази сума не превишава минимума по чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г., но при съобразяване с Решение на Съда от 25 януари 2024 година по дело С-438/22 година, касационната инстанция приема, че сумата не отговаря на обема на извършените процесуални действия от пълномощника на страната, тъй като по посочените дела е проведено по едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на страната, основавайки се на заключението на СТЕ, е изложил същите аргументи като тези при първото разглеждане на делото от административния съд. По горните съображения претендираната сума от 47 752,80 лв. поотделно по адм. дело 4666/2023 г. по описа на ВАС и по адм. дело 589/2023 г. по описа на Административен съд Враца следва да бъде намалена на 25 000 лв. на инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение