Решение № 4821 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1656 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 1975/2019 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 година за кампания 2015 година с изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018г. (неправилно изписана 2019 година в обжалваното решение) в частта, с която на ПЕПЕ ГРУП ООД е отказано финансово подпомагане в размер на 116 598,92 лева, делото му е върнато като преписка за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът Пепе груп ООД в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. Мънчев, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд- София- град е образувано по жалба на Пепе груп срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020 година за кампания 2015 година с изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 година, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на дружеството по заявление с ИУН: 22/250515/59226 е отказано финансово подпомагане по мярка 10 с направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение за кампания 2015 г. в размер на 116 598,92 лв., поради неспазване изискванията за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност съгласно раздел VI от Методика за намаляване или отказване на агроекологични плащания, изменена със заповед РД09-441 от 22.06.2016г. на Министъра на земеделието и храните. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия и е в предвидената от закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони Приел, че е опорочена процедурата по издаване на оспореният акт, тъй като дружеството е било лишено от възможността да защити правата си и да участва в административното производство, както и че липсват правни основания за издаване на акта, довели до неоторизиране на исканата сума, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. От събраните по делото доказателства е било установено, че жалбоподателят не е спазил изисквания за управление на заявената от него агроекологична дейност, като в този случай органът е длъжен да наложи намаления съгласно раздел VI "Намаления при неспазване изискванията за управление за направленията от м. 10 "Агроекология и климат" от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Според приетата по делото и неоспорена СТЕ, заявените площи с есенни зърнени култури към общата заявена площ е 49,24%. Неоснователен е изводът на съда за спазване на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба 5/2007 год. Касаторът е представил данни, че земеделският производител е знаел за съдържанието на уведомителното писмо за размера на одобрените за участие площи по мярка 10 от 2015 год., като е приложил копие от обратна разписка. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като направеният от съда извод за допуснато нарушение от органа, касаещо неуведомяването на Пепе груп ООД за започване на административното производство се опровергава от доказателствата по делото. От представената обратна разписка на л. 9 от касационното производство е видно, че Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. с изх. 02-220-2600/638 от 19.05.2016 г., в което са подробно описани резултатите от извършените административни проверки на място, е връчено на дружеството на 27.05.2016 г. Неправилно е прието от съда, че липсват доказателства за връчване и по този начин не е дадена възможност на заявителя да участва в административното производство, да прави своите възражения и да представя доказателства в своя подкрепа. Посоченото доказателство е пряко относимо относно преценката за законосъобразността на обжалваният акт и необсъждането му води до неправилни правни изводи. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изискал административната преписка по издаване на оспорения акт в цялост, поради което е пропуснал обсъждането на важни доказателства, които са от съществено значение за преценка на законосъобразността на оспорения административен акт. В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта, изложени в жалбата от оспорващия. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси по аргумент от чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги води до отмяна на съдебния акт. `След като съдът не е разгледал наведените в жалбата основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Отмяната на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР за периода 2014-2020 година за кампания 2015 година с изх. 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 година, при липса на обосновани правни изводи на съда относно доводите за нарушения на административнопроизводствените правила, съответствието на акта с материалноправните разпоредби и с целта на закона препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед спазване императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, включително налице ли са посочените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, и при установени такива, дали са от категорията на съществените. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение