Решение № 5517 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2019 г.

Решение № 5517 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14434/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на ЕТ "М. – Б. Кикьов", притежаващ ЕИК 040119254, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Слава", № 3, депозирана чрез адвокат – пълномощник, против решение № 2081/24.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, XII състав, постановено по адм. д. № 1868 по описа за 2019 г. На този съд. С решението е:

• Отхвърлена жалбата на търговеца в частта й относно искането за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължение по декларация № 649/14.06.2013 г., издаден от А. В. на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Д "МДТ" при Община Пловдив, потвърден с решение № 29/07.08.2013 г. На директора на Д "МДТ" при Община Пловдив.;

• Оставена е без разглеждане жалбата на ЕГ "М. – Б. Кикьов", в частта й относно искането за постановяване на решение, с което да бъде задължена Д "МДТ" при Община Пловдив да не привежда в изпълнение АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А. В. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази му част;

• Изпратена е по подведомственост на Д "МДТ" при Община Пловдив, жалбата на ЕТ "М. – Б. Кикьов" в частта й, относно искането за постановяване на решение, с което да бъде задължена Д "МДТ" при Община Пловдив да не привежда в изпълнение АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А. В.;

• ЕТ "М. – Б. Кикьов" е осъден да заплати наОбщина Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1346, 40 лева.

От краткото съдържание на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдебното решение е немотивирано и незаконосъобразно, т. к. съдът не формирал мотиви дали процесните заповеди съдържат необходимите реквизити за да породят правно действие за А. В. В съдебното решение не се съдържали мотиви и защо се прекратява производството в часттта на искането за непривеждане в действие на АУЗД. Административният съд определил неправилно разноските.

Директорът на Д "МДТ" при Община Пловдив, редовно призован, не е изразил становище по КЖ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е установено следното: ЕТ "М. – Б. Кикьов" е подал чрез адвокат – пълномощника си жалба до АдмС – Пловдив, съдържаща искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А. В. на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Д "МДТ" при Община Пловдив, потвърден с решение № 29/07.08.2013 г. на директора на Д "МДТ" при Община Пловдив. Жалбата принципно е просрочена, но съдът я е разгледал по отношение на искането за прогласяване нищожността на акта, обосновавайки се подробно с разпоредбите на чл. 149, ал. 5 АПК вр. с пар. 2 ДР на ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ.

С оспореният АУЗД са установени следните задължения на ЕТ "М. – Б. Кикьов": Данък върху недвижими имоти за периода 01.91.2011 г. - 31.12.2012 г. в размер на 6005, 50 лв. и лихви за просрочие за периода 01.07.2011 г. - 14.06.2013 г. в размер на 791, 06 лева; Такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г. в размер на 17956, 12 лв. и лихви за периода 03.07.2012 г. - 14.06.2013 г. в размер на 2460, 56 лева.

По преписката са приложени: Заповед № 09 ОА – 833/27.04.2009 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 4, ал. 4 вр. с ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ е определено служителите, назначени на длъжности – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в Д "МД и ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане на длъжността; Заповед № 29/31.01.2012 г. на органа по назначението, с която А. В. е назначен на длъжност главен инспектор по приходите в отдел "Събиране и контрол" в Д "МДТ" при Община Пловдив; Заповед № 17 ОА 2683/27.10.2017 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 4, ал. 4 вр. с ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ е отменена Заповед № 09 ОА – 833/27.04.2009 г. На Кмета на Община Пловдив и е определено служителите, назначени на длъжности – директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в Д "МДТ" при Община Пловдив да имат правата и задълженията на органи по приходите по реда на ДОПК, за времето на заемане длъжността.

Обосновани са първоинстанционните изводи, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативноустановените реквизити. Обсъдени са текстовете на чл. 4, ал. 1, ал. ДОПК, чл. 4, ал. 3, 4, чл. 9б ЗМДТ, чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, като правилно е прието по делото, че със Заповед № 29/31.01.2012 г. на органа по назначението, А. В. е назначен на длъжност главен инспектор по приходите в отдел "Събиране и контрол" в Д "МДТ" при Община Пловдив. Заповедите съдържат съответните им реквизити, в тях са посочени правното и фактическото основание на което са издадени, както и техният издател. Касаторът не конкретизира в жалбата си кой реквизит на цитираните от него заповеди липсва, а е формулирал общо твърдение за такава непълнота в съдържанието им.

Правилен е съдебният акт с характер на определение в частта, оставяща без разглеждане искането на ЕТ" М. – Б. Кикьов" за задължаване на Д "МДТ" при Община Пловдив да не привежда в изпълнение АУЗД № 649/14.06.2013 г., издаден от А. В. и е прекратено производството по делото в тази му част, като жалбата в тази нейна част е изпратена на Д "МДТ" при Община Пловдив. Ясно е отбелязано в съдебното решение, че правомощията на съда във връзка с осъществяван контрол върху оспорен АУЗД, са регламентирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 АПК и доколкото процесният АУЗД не е бил оспорен своевременно касателно неговата законосъобразност, то същият подлежи на принудително изпълнение по реда на Глава XXV ДОПК. В такова производство органите по местни приходи разполагат с правомощия да се произнесат по искания за спиране или неговото прекратяване. Поради това административният съд коректно е изпратил искането в тази му част на Д "МДТ" при Община Пловдив.

Следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е изложил аргументирано мотивите си на 7 страници, докато касационните оплаквания са лаконични и явно несъответни на съдебните мотиви. Касационната инстанция споделя изцяло на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК мотивите на първоинстанционния съд.

Съдебното решение в частта за разноските също е правилно. Ответникът е бил представляван в съдебно заседание от юрисконсулт, като съдът е изчислил възнаграждението му съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение