Решение № 3361 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2013 г.

Решение № 3361 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рока България" АД против решение № 1147/10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3681/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение изх. № 9300-773-4 от 4.09.2012 г. към ЕАД № 10BG002002H0062750/16082010 на началника на МП "Варна Запад", с което в резултат на извършена корекция на кл. ЗЗ "тарифен код" за стока № 2 "тръбно окачване за душ 1092 броя" по реда на чл. 78 от МК, са взети под отчет възникнали разлики в държавните вземания - мито и ДДС, като са установени за доплащане общо 676,75 лв., от които мито 563,96 лв. и ДДС 112,79 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви относно обстоятелството кой от детайлите /елементите/ на стоката е водещ за тарифното й класиране. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на обжалвания административен акт. При условията на евентуалност поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на МП "Варна Запад" при Митница Варна в представеното по делото писмено становище на процесуалния му представител оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против Решение изх. № 9300-773-4 от 4.09.2012 г. към ЕАД № 10BG002002H0062750/16082010 на началника на МП "Варна Запад", с което в резултат на извършена корекция на кл. ЗЗ "тарифен код" за стока № 2 "тръбно окачване за душ 1092 броя" по реда на чл. 78 от МК, са взети под отчет възникнали разлики в държавните вземания - мито и ДДС, като са установени за доплащане общо 676,75 лв., от които мито 563,96 лв. и ДДС 112,79 лв. Решаващият съд е приел, че извършването на корекция в тарифния код в рамките на последваща проверка по реда на чл. 78 от МК е допустимо и правилно. Въз основа на приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, административният съд е обосновал извод, че съставните елементи на стоката са от различен материал, и за тарифното й класиране е приложимо правило 3б) от Общите правила за тълкуване на КН, според което смесените продукти, изделията съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да се осъществи чрез прилагането на правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. Като е използвал фактическите констатации на заключението на вещото лице, решаващият съд е приел, че основните характеристики и свойства на стоката се определят от пластмасата, от която са изработени двата броя държачи, сапунерката и плъзгача, на който в действителност се окачва душ батерията, а не от метала, от който е изработена тръбата, поради което определеният от митническия орган тарифен код е законосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Установената по делото фактическа обстановка кореспондира със събраните писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на "Рока България" АД за недопустимост на последващата проверка и нарушения от страна на административния орган на чл. 78, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността. По този въпрос в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът правилно се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40 и В този смисъл е и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 66. В точка 67 от същото решение, СЕС изрично е посочил, че чл. 78, § 2 от Митническия кодекс трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. По възражението за липса на физическа проверка на стоката относимо е и решение на Съда от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/11 и С-431/11, според т. 56 от което нормата на чл. 78, § 3 от МКО не провежда разграничение между грешките и непълнотите, които могат да бъдат поправени по този ред и изразът "неверни или непълни данни" следва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. Възражението в касационната жалба за неустановена идентичност на стоките, по които е определено тарифното класиране е неоснователно. Относно тарифния код, който следва да приложи при класирането на стоката е нужно да се каже, че при установените факти, "тръбно окачване за душ" е представено в комплект от съставни елементи от различен материал, правилно от съда е обсъждана относимостта на метода по 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Приложението на това правило изисква преценка кои от съставните материали или компоненти определят основния характер на стоката. В този аспект решението на АС гр. Варна е в съответствие от решение на СЕС по дело С-173/08, според което /т. 31/ на поставения въпрос се отговаря като се извърши проверка дали, лишена от един или друг от своите компоненти, стоката запазва характеризиращите я свойства. Изяснено е чрез заключение на вещо лице, че с оглед употребата на стоката, нито един от нейните компоненти не може да се определи за основен и затова твърдението в касационната жалба, че такъв елемент е тръбата, по която се придвижва поставката за душ, е неоснователен. В тази ситуация от съда правилно е взето предвид значението на материала, от който са изработени компонентите и е прието, че пластмасата определя основния характер на процесното изделие. Изложените фактически съображения в тази насока се отнасят да това кои елементи от изделието са пластмасови, съобразно обективните данни от заключението на вещото лице и външния вид на артикула - приложен към делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът следва да определи тарифното класиране в позиция 7418, подпозиция 7418 20 00 "Хигиенни или тоалетни артикули и техните части" включени в обхвата на глава 74. Установено е, че тръбната стойка е изработена от метална композиция, но тарифното класиране не може да се извърши според този материал предвид направената вече констатация, че елементът не е с основно значение. В касационната жалба се поддържа отново, че правилният тарифен код на стоката е 7324900090, като "Рока България" АД се позовава на ОТИ № DE11390/11. Претендираното тарифно класиране е неприложимо, тъй като металните елементи не са изработени от чугун, желязо или стомана. За да е приложимо правило 3 б), трябва да може да се извърши преценка за това, кой от съставните материали определя основния характер на стоката. В случая, съдът правилно е приел, че не металът, от който е изработена тръбата е определящ за основния характер на стоката. От заключението по СТЕ, а и от самата мостра от изделието, се установява, че тръбата се закрепва на стената посредством 2 бр. държачи от пластмаса; в тръбата се пъхат сапунерката и плъзгача, на който в действителност се осъществява "окачването" на душ-батерията, също изработени от пластмаса, т. е. пластмасата е материалът, който определя основния характер на стоката. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, при първоинстанционното разглеждане на спора са му присъдени разноски за юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделениеQ