Решение № 9390 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2015 г.

Решение № 9390 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9241/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "С. - И. - 2005" ЕООД, гр. С. против решение № 949 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 3488/2014 г. по описа на Административен съд П.. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу решение № РР-1403/12.01.2012 г. на Директора на БДУВИР - П., с което му е отказано издаване на разрешение за изменение на разрешително № 31140026/14.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Беленска, приток на река Тунджа, с цел водовземане, производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Джиново" по постъпило писмено искане от Л. К. в качеството и на представител на касатора. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Твърди се, че съдът при постановяване на решението е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, като не е взето предвид решение № 17388 от 20.12.2013 г. постановено по адм. д. № 511/2013 г. на петчленен състав на ВАС, с което е допълнено решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. и който спор се явява преюдициален за настоящия. Не е отчетено, че е отменена заповедта на министъра с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на "Източнобеломорски район" в частта за въвеждане на забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ във водните тела, които попадат в инвестиционните намерения на дружеството. Несъобразявайки този факт съдът е постановил неправилно решение и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция - П., чрез юрисконсулт Бозукова, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Поддържа доводи за законосъобразност на решението на съда, който се е съобразил с факта, че постановения отказ е на две самостоятелни основания: едното е свързано с постигане целите на ПУБР ИБР - забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, а второто основание е разпоредба по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Твърди се още, че посочените съдебни решения не са свързани със забрана по този текст от закона. Съдебните решения касаят жалбоподателя, но с тях не се отменя общия административен акт, а само част от него. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд П. се е развило по жалбата на "С. - И. - 2005" ЕООД, гр. С. срещу решение № РР-1403/12.01.2012 г. на директора на БДУВИР с център П., с което е отказано изменение на разрешително за водоползване № 31140026/14.11.2008 г., за водовземане от повърхностен обект - р. Беленска, проток на р. Тунджа, с цел водовземане "производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Джиново" в частта "срок за завършване на строителство" по постъпило искане от представителя на дружеството. Производството се е развило след отменително решение № 15420 от 17.12.2014 г. постановено по адм. д. № 5671/2014 г. с което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното решение е прието, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради необсъждане от съда на съдебното решение по адм. д. № 5502/2010 г. във връзка с диспозитива на решението на петчленния състав на ВАС по адм. д. № 51182013 г. Постановявайки обжалвания административен акт - решение № РР-1403/12.01.2012 г. административният орган е приел, че искането за изменение на разрешителното, отправено до него, следва да бъде преценено съгласно изискването на чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите с оглед съвместимостта му с целите за опазване на околната среда и мерките предвидени в П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБ-ИБР), при която преценка е приел за установено, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраните по чл. 118ж, т. 4 и т. 5 от Закона за водите /ЗВ/, и не следва да бъде удовлетворено. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на закона. Изведен е извод, че законосъобразно е отказано исканото от дружеството изменение на издаденото му разрешително за водоползване, тъй като са налице изведените от директора на БДУВИР с център П. законови забрани - по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, свързани с мястото на водоползването и водния обект, като попадащи в защитена зона, както и тези, произтичащи от одобрения План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район. Решението на съда е валидно и допустимо, и правилно. То е постановено при липса на въведените от касатора касационни основания. При разглеждане на делото административния съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи, почиват на подробен анализ на събраните доказателства по делото в съответствие с дадените указания в отменителното решение по адм. д. № 5671/2014 г. Няма спор по делото, че касаторът е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - р. Беленска с цел на водовземането "производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ "Джиново" - № 31140026/14.11.2008 г. Изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ или по молба на лицето, в полза на което е предоставено, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗВ. В случая административното производство се е развило по искане на дружеството, в полза на което е предоставено разрешителното, като компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е директорът на БДУВИР с център П.. Искането, подадено от "С. - и. - 2005" ЕООД, гр. С. е за изменение на издаденото му разрешително за водоползване от повърхностен воден обект в частта "Срок за завършване на строителството". Правилно е прието от компетентния административен орган, че искането следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 23 ЗВ с оглед съвместимостта му с целите за опазване на околната среда и мерките, предвидени в П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, утвърден със заповед № 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Тази законова забрана е приложима в случая, както е приел и административния орган в обжалваното пред съда негово решение. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото, че инвестиционното намерение на дружеството попада в Защитена зона с код BG0000195 "Р. Т. 2" от яз. Жребчево до вливането в р. Асеновска, одобрена с решение № 12282.03.2007 г. на МС (ДВ. бл. .../9.03. 2007 г.), както и съгласно раздел трети т. 3, таблица № ТЗ-7 - зони за защита на водите в басейна на р. Тунджа, обявени по Натура 2000 във връзка с Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че след като инвестиционното намерение попада в посоченото ограничение е приложима нормата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Основния спорен въпрос в хода на съдебното производство е: налице ли е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила свързано с несъобразяването от съда според касатора със съдебното решение № 17388 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. на петчленен състав на ВАС с което е допълнено решение № 11154 от 29.07.2013 г. по адм. № 511/2013 г. на ВАС. С. касатора с тези решения е отменен целия раздел 7 и всички негови приложения от П. за управление на речните басейни в Източнобеломорския район с което съдът не се е съобразил. Този довод настоящата съдебна инстанция намира за несъстоятелен. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъждал както основното така и допълнителното съдебно решение по адм. д. № 511/2013 г., като правилно го е тълкувал и възприел. С оглед текста на диспозитива на основното и допълнителното съдебно решение правилно първоинстанционния съд е приел, че това решение на ВАС не отменя забраната на Приложение 7 - 2, т. 1 от П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, по силата на който за целия участък на р. Тунджа, попадащ в защитена зона се забранява изграждането и влизане в редовна експоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешение по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ. Няма спор по делото, че МВЕЦ "Джиново" не разполага с разрешение за строеж. От друга страна посочените съдебни решения не отменят и не дерогират прилагането на законовите разпоредби - в случая чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗВ, които представляват две самостоятелни основания за постановения отказ на административиня орган. съдебните решения са относими относно забраните произтичащи от раздел 7 на общия административен акт - ПУРБ ИБР, и то касаят определени водни тела - р. М. от р. Чепеларска до р. Сазлийска и р. М. от р. Сазлийска до границата. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение