Решение № 9662 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на МР Инвестмънт ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Студентски, [жк], [улица], представлявано от управителя Б. Колибарова, подадена чрез пълномощника адв. М. Ел-Тал, срещу Решение 6593/07.11.2022 г., постановено по адм. дело 638/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22220219008614-091-001/11.08.2020 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1818/30.11.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира реалност на спорните доставки, противно на мотивите на съда, поради което счита, че допълнително определените задължения по ЗДДС и ЗКПО са незаконосъобразно определени. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса за касационно обжалване. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Станчева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22220219008614-091-001/11.08.2020 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1818/30.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която по отношение на МР Инвестмънт ЕООД са установени следните задължения: по ЗКПО за 2018 г. в общ размер на 65 908,56 лв. главница и 9 118,08 лв. лихви и по ЗДДС за данъчни периоди 02.2018 г., 03.2018 г., 07.2018 г., 08.2018 г. и 12.2018 г. в размер на 49 081,97 лв. главница и 11 181,12 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е свързана с предоставяне на ресторантьорски услуги и разносна търговия, като е стопанисвало търговски обект пицария в MALL PARADISE CENTER с търговско наименование Mr. Pizza. По отношение на допълнително установените задължения по ЗДДС приходните органи са установили следното: По фактура 5/28.02.2018 г., издадена от Про Сървиз 81 ЕООД, с предмет на доставката услуга е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 000 лв. Отказът е обоснован с наличие на свързаност между МР Инвестмънт ЕООД и Про Сървиз 81 ЕООД, тъй като едноличен собственик на капитала и на двете дружества е МР Пица ЕООД. Изложени са мотиви и за липса на кадрови потенциал на доставчика. По фактури, издадени от Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 900 лв. Съгласно процесните фактури предмет на доставките са СМР по договор и услуга по договор, като от страна на ревизиращите е прието, че предметът на доставките не е достатъчно индивидуализиран. На следващо място, на МР Инвестмънт ЕООД е отказано право на данъчен кредит и по фактури, издадени от Ънриълсофт ООД и Инт Импекс ООД за данъчни периоди 10.2018 г. и 12.2018 г. в общ размер на 2 136,37 лв., тъй като е установено, че същите са включени два пъти в дневниците за покупките на ревизираното дружество. На дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 45,60 лв. и по фактура 12031/16.04.2018 г., издадена от Елит Асансьорен Сервиз ЕООД, тъй като е установено, че в цитираната фактура като получател е посочен МР Логистик 1914 ЕООД, а не ревизираното дружество. По отношение на допълнително установените задължения по ЗКПО е прието следното: На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2018 г. с данъчната основа по фактурите, издадени от Елит Асансьорен Сервиз ЕООД, Ънриълсофт ООД, Инт Импекс ООД, Про Сървиз 81 ЕООД, Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД, доколкото ревизиращите органи са приели, че не е налице документална обоснованост на разходите, тъй като процесните фактури не отразяват реални стопански операции. Финансовият резултат е увеличен и със сума в размер на 400 000 лв. по опростена фактура 5/31.12.2018 г., издадена от Ресторант Мениджмънт Груп ЕООД. Същата е издадена във връзка с договор за франчайз от 01.12.2017 г., съгласно който франчайзодателят отстъпва на франчайзополучателя изключителното право на производство и продажба под търговската марка Mr. PIZZA в Paradise Center. Прието е, че липсват доказателства за реално осъществена доставка, поради което договорът за франчайз е неотносим към процесната фактура и осчетоводеният разход в размер на 400 000 лв. не следва да бъде признаван. На основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО отчетен разход в размер на 57,54 лв. за лихви по просрочени задължения към бюджета също не е признат. На основание чл. 43, ал. 4 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството с 13 618,25 лв., тъй като е установено, е през 2018 г. МР Инвестмънт ЕООД е отчело разходи за лихви в размер на 213 950,39 лв. по получени от свързаното дружество МР Пица ЕООД заеми. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Споделени са фактическите и правните изводи, формирани в хода на ревизията, както по отношение на допълнително установените задължения по ЗДДС, така и тези по ЗКПО. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, като касационната жалба се явява основателна. По отношение на задълженията във връзка със ЗДДС: Макар правилно да е съобразил кои са материалноправните предпоставки съгласно чл. 68 и чл. 69 във вр. с чл. 9 от ЗДДС, обуславящи възникването и законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит, съдът е формирал неправилен извод за липса на доказателства в подкрепа реалността на процесните доставки. На първо място, по отношение на Про Сървиз 81 ЕООД, Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД, от страна на ревизираното дружество са представени достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа реалността на получените доставки на СМР и услуги по изработка и внедряване на различни стандарти във връзка с дейността на дружеството. С Протокол от 17.02.2020 г. са присъединени доказателства за доставените от трите дружества доставки, събрани в хода на ПУФО, предшестваща ревизията. Така, от административната преписка се установява, че за получената доставка на услуга по внедряване на стандарти от Про Сървиз 81 ЕООД е наличен договор от 20.12.2017 г. (л. 122, папка 1), фактура (л. 120), отговаряща на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, Приложение към договора (л. 125), в което подробно са описани видовете софтуерни продукти, за които страните са се договорили. В подкрепа реалното предоставяне на услугата по делото се съдържа и приемо-предавателен протокол (л. 125 гръб), както и две платежни нареждания (л. 120 гръб и л. 121), поради което настоящата инстанция намира за доказано действителното извършване на доставката от Про Сървиз 81 ЕООД. С оглед безспорното извършване на услугите от посочения доставчик, в случая без значение е установената свързаност между дружествата. Съобразно трайната практика на ВАС и СЕС липсата на кадрови потенциал у доставчика при добросъвестност на получателя също не е годно основание да му бъде отказано право на данъчен кредит. Аналогично по отношение на Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД по делото се съдържат фактурите (л. 223, папка 1 225 -гръб и л. 227 лице и гръб), както и платежни нареждания за извършено разплащане (л. 226 гръб и л. 228 - гръб л. 229), като противно на мотивите на приходната администрация, възприети и от съда, фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и позволяват индивидуализация на предмета на доставките. С оглед изложеното, неправилно административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт в частта, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 46 900 лв. главница и 10 684,05 лв. лихви, който размер кореспондира с фактурите, издадени от Про Сървиз 81 ЕООД, Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД. В останалата част, с която на МР Инвестмънт ЕООД са установени допълнителни задължения във връзка с фактури, издадени от Ънриълсофт ООД и Инт Импекс ООД, които са повторно включени в дневниците за покупките, както и по фактурата, издадена от Елит Асансьорен Сервиз ЕООД, за която е установено, че получател е трето, различно от ревизираното, дружество, изводите на административния съд са правилни, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази му част. В частта по ЗКПО: Доколкото вече бе посочено, реалността на доставките, получени от Про Сървиз 81 ЕООД, Еко Керамик ЕООД и Коста Трейд ЕООД е доказана, следователно данъчната основа по фактурите, издадени от трите дружества следва да бъде призната за документално обоснован разход по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено по отношение сумата от 234 500 лв. Неправилен, с оглед доказателствата по делото, е и изводът на съда по отношение на опростена фактура 5/31.12.2018 г., издадена от Ресторант Мениджмънт Груп ЕООД за сумата от 400 000 лв., тъй като ревизираното дружество е представило договор за франчайз (л. 115, папка 1), като противно на мотивите на административния съд същият кореспондира с предмета на доставката, отразен в данъчния документ. В обобщение решението на административния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт досежно увеличението на финансовия резултат с 634 500 лв. и кореспондиращите с това задължения с размер на 63 450 лв. главница и 8 777,95 лв. лихви. По отношение на Елит Асансьорен Сервиз ЕООД, Ънриълсофт ООД и Инт Импекс ООД решението на съда е правилно и по отношение на задълженията за ЗКПО. Следва да бъдат споделени мотивите на съда и спрямо непризнатия разход за лихви за просрочие към бюджета в размер на 57,54 лв., които не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Правилни са изводите на решаващата инстанция и спрямо задълженията във връзка с получен от МР Пица ЕООД заем, като настоящата инстанция счита за излишно да ги възпроизвежда. Решението на административния съд, като частично неправилно, следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт за сумата от 46 900 лв. главница и 10 684,05 лв. лихви по отношение на задълженията по ЗДДС, както и за 63 450 лв. главница и 8 777,95 лв. лихви за задължения по ЗКПО, като вместо него следва да бъде постановена отмяна на ревизионния акт в посочените части. По разноските: При този изход на спора разноски се следват в полза и на двете страни. Общият материален интерес по делото е в размер на 135 289,73 лв. Съобразно мотивите на настоящото решение ревизионният акт се отменя за сумата от 129 812 лв. От страна на процесуалния представител на МР Инвестмънт ЕООД е направено искане за присъждане на разноски за държавна такса за касационната инстанция, възлизаща на 1 082,32 лв. Спрямо уважената част от жалбата в полза на дружеството следва да бъдат присъдени пропорционално 1 038,50 лв. Отхвърлената част от жалбата се равнява на 5 477,73 лв., спрямо която следва да се изчисли дължимото възнаграждение за юрисконсулт на приходната администрация. За първоинстанционното производство се следва сума в размер на 157,21 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, изм., бр. 68 от 2020 г.). За касационната инстанция полагаемият размер се равнява на 407,38 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, изм., бр. 88 от 2022 г.) Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,