Решение № 4017 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2009 г.

Решение № 4017 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет гр. Гоце Делчев против решение по адм. д. № 1264/2008 г. по описа на АС - Благоевград. Иска обезсилване на съдебното решение с доводи за недопустимост, тъй като решението по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА представлява гражданско волеизявление и не подлежи на съдебен контрол. Поддържа твърдение и за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е развивал съображения по приложение на чл. 99 от АПК, в какъвто смисъл нито има твърдения на страните, нито има данни по административната преписка. След като съдът е считал, че е в това производство, не е изпълнил служебните си задължения да даде указания до страните за представяне на доказателствата за провеждането на такава процедура. Налице е основание по чл. 12, ал. 3 от ЗОС, защото читалището не ползва имота по предназначение, а е на бюджетна издръжка по смисъла на закона, защото получава субсидия от държавата и общината. Решението от 1999 г. не е взето по § 3 от ПЗР на ЗНЧ, а по общия ред и няма пречка за отмяната му по смисъла на чл. 59 от ЗС. Ответната страна Читалище "П. Р. Славейков" оспорва касационната жалба с твърдение, че решението не е мотивирано, по отношение на читалището е неприложим чл. 12 от ЗОС, налице е производство по чл. 99 от АПК. Областният управител не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Неоснователен е наведеният довод за недопустимост на съдебното решение. Съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗОС актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Гражданскоправните последици от решението на органа на местно самоуправление са неотносими към въпроса за допустимостта на оспорването. Съдът е сезиран с жалба от Читалище "П. Р. Славейков", която е недопустима, тъй като по чл. 45 от ЗМСМА активно легитимирани да оспорват решения на общински съвети са само съответният областен управител и кметът на общината. Но в случая производството е и по чл. 32, ал. 2 от ЗА по искането на областния управител на област Благоевград със заповед № ОА-384/22.10.2008 г. за отмяна решение № 141, по т. 10 от дневния ред, поставено на разглеждане в същото съдебно производство. Защото произнасянето на съда е по искане на областния управител, съдебното решение е допустимо. Съдебното производство е образувано по оспорване на Решение № 141 по Протокол № 10 от 25.09.2008 г. на Общинския съвет Гоце Делчев, с което е отменено Решение № 448 по Протокол № 40/29.04.1999 г. на същия общински съвет и е предоставено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот публична общинска собственост на Читалище "Пенчо Славейков". С решение № 448/29.04.1999 г. общинският съвет на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 41, ал. 3 от НРПСУРОИ и § 3 от ПЗР на Закона за народните читалища е учредил безвъзмездно право на ползване на читалище "П. Р. Славейков" в с. Брезница, върху двуетажна сграда, находяща се в п. VI-619, кв. 26 по плана на селото. С обжалваното съдебно решение е отменено решението на общинския съвет. Прието е, че същото е немотивирано, издадено е в производство по чл. 99, ал. 1 от АПК, но извън сроковете по чл. 102 от АПК и хипотезите на закона. Решението като краен резултат е правилно, но не по изложените съображения: Поради обстоятелството, че решението е на орган на местно самоуправление, законодателят е предвидил специален процесуален ред за оспорването му и той е регламентиран в чл. 45 от ЗМСМА. Именно, защото на основание чл. 8, ал. 11 от ЗОС по този ред се оспорват и решенията по придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, е изключено да се прилагат правилата на чл. 99 от АПК. Производството за възобновяване на административно производство се прилага по отношение на влезли в сила индивидуални и общи административни актове, като целта е да се защити стабилността на тези актове. Решенията на общинските съвети по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА не могат да бъдат стабилни административни актове, тъй като това би противоречало на идеята за самоуправление на общините и възможността да се вземат адекватни решения по придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост. Допуснатата от законодателя възможност за съдебен контрол не означава, че всички производства по АПК се прилагат по отношение на решенията по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Затова и законодателят с чл. 8 от ЗОС не препраща към АПК, а към чл. 45 от ЗМСМА. Необоснован е направеният правен извод и за липсата на мотиви, тъй като същите се съдържат в докладната на кмета на с. Брезница, по повод на която е гласувано решението на общинския съвет. Установено е по делото, че след влизане в сила на Закона за народните читалища /Обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г./, по молба на Читалищното настоятелство при Читалище "П. Р. Славейков" с. Брезница с решение № 448/29.04.1999 г. общинският съвет на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 41, ал. 3 от НРПСУРОИ и § 3 от ПЗР на Закона за народните читалища е учредил безвъзмездно право на ползване върху сграда, в с. Брезница, която е актувана с акт за публична общинска собственост № 140 от 20.04.1999 г. Съгласно сега действащият § 4 (Предишен § 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР на ЗНЧ на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. От данните по делото се установява, че именно на основание бившия § 3, сегашен § 4 от ПЗР на ЗНЧ общинският съвет е учредил безвъзмездно право на ползване, което обаче, съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ се погасява с прекратяване на читалището, в какъвто смисъл е и чл. 59, ал. 2 от ЗС. След като в случая Читалище "П. Р. Славейков" не е прекратено, правото на ползване не е погасено, а липсва основание за прекратяване на учреденото правото на ползване и предоставяне на правото на ползване върху същата сграда на новоучредено читалище. Така е, защото разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ е специална. Не е предвиден ред за отнемане на предоставено по § 4 от ПЗР на ЗНЧ право на ползване, а това е израз на законодателна воля за преференции на читалищата като специфични български културно-просветни институции, чрез които се осъществява държавна културна политика. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,