Решение № 1796 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2016 г.

Решение № 1796 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. против решение № 187 от 09.05.2016 г. по адм. дело № 84/2016 г. на Административен съд - П.. В нея са правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - П. М. А., не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил заповед № 313з-1866 от 02.12.2015 г., издадена от директора на ОД на МВР - П., с която на П. М. А. - младши автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР -П., за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че дисциплинарното нарушение се изразява в това, че служителят П. М. А., на 13.07.2015 г., в състава на автопатрул със служебен автомобил опел "Астра" рег. № ...., с прекъсвания не изпълнява служебните си задължения като спи на предната лява седалка на служебния автомобил. Това поведение на служителя е квалифицирано като виновно нарушение на чл. 51, ал. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и е подведено към фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР се следва дисциплинарно наказание "порицание".

Недоволен от дисциплинарната заповед служителят я е оспорил пред административния съд, с доводи за незаконосъобразност поради липса на компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административно производствените правила и материалния закон и несъответствие с целта на закона. В жалбата са изложени оплаквания, че по дисциплинарната преписка липсват всякакви документи, отразяващи работата по документиране на твърдяното от дисциплинарно наказващия орган нарушение, не са обсъдени представените писмени обяснения от служителя и в заповедта липсват конкретни фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание.

По делото са представени следните доказателства:

• Заповед № 313з-766/26.08.2015 г. на директора на ОД на МВР -П., за извършване на проверка в ОД на МВР - П. за изясняване на фактите и обстоятелствата относно констатирани от дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР липсващи записи от камери, монтирани в служебните автомобили, числящи се на ОД на МВР - П. и грубо нарушаване на служебната дисциплина от служители на ОД на МВР - П., и назначаване на комисия, която да извърши проверката.

• Справка рег. № 313р - 10842/19.10.2014 г. - датата и месецът са изписани ръкописно, а посочената година е отпечатана на бланката, която е изготвена и подписана от комисията, назначена със заповед № 313з-766/26.08.2015 г. на директора на ОД на МВР -П., т. е. очевидно е, че е изведена на 19.10.2015 г. В нея е посочено, че съгласно ежедневна ведомост № 1158р-2726/03.06.2015 г. на 12.07.2015 г. в 20.00 часа в наряд АП - 153 са застъпили младши автоконтрольори Р. К. В. и П. М. А.. По време на наряда са извършили пътен контрол по часови график № 1158р-4192/2015 г. При прегледа на видеофайловете ясно се вижда как служителите в периода от 05,23 часа до 07,30 часа, с прекъсвания, спят на предните седалки на служебния автомобил. В справката е посочено, че са снети обяснения от мл. инспектори Р. В. и П. А., но същите не са приложени по дисциплинарната преписка. В справката като приложения в 19 пункта са описани писмени документи и сведения на служители, които не са представени по преписката.

• Обяснение рег. № 1158р-8570/25.11.2015 г. на служителя П. М. А. до директора на ОД на МВР - П., във връзка с данните по справка рег. № 313р -10842/19.10.2014 г. по разпоредена проверка със заповед № 313з-766/26.08.2015 г. на директора на ОД на МВР- П., в което заявява, че не е съгласен с констатациите на комисията и поддържа написаното в предходното си обяснение. На обяснението е поставена резолюция "приех обяснението" от същата дата.

• Извлечение от ежедневна ведомост на личния състав рег. № 1158р-2726/03.06.2015 г. за нарядите на 12/13.07.2015 г.

Съдът е обсъдил доказателствения материал по делото и посочил, че: ако дисциплинарното производство е било образувано по повод писмо рег. № 7855р -6302 от 25.08.2015 г. (на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР), като е издадена заповед за извършване на проверка № 313з-766 от 26.08.2015 г. от директора на ОД на МВР П., по аргумент от чл. 205, ал. 1, във вр. с чл. 208, изр. 2-ро от ЗМВР, то етапите му следва да се проследят след това и да са ясно отграничени. Съдът е счел, че порядъкът, в който се е развило дисциплинарното производство не дава възможност да се отграничат стадиите му - кога следва да се приеме за образувано, кога се изискват обяснения на служителя и от кого, запознаването му с докладната записка с предложение за наказание, за да може лицето да вземе становище по фактите, които са приети за установени и така да се обезпечи правото му на защита. Приел е също, че е нарушено правото на защита на служителя, тъй като обясненията му не са били обсъдени в контекста на останалите доказателства, като приемането им от дисциплинарно наказващия орган не означава изпълнение на задължението по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. В заключение е извел извод, че в оспорената заповед не са изложени конкретни съображения, липсва фактическа обосновка, мотивите са неточни и само посочването на нарушението и връзката му с правни норми е крайно недостатъчно за налагане на наказание "порицание" за срок от една година.

При тези съображения е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Неправилно съдът е приел, че при провеждане на дисциплинарното производство не са съобразени административно производствените правила.

Според чл. 208 ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

В обсъждания случай, очевидно дисциплинарно наказващият орган е преценил, че данните сочат на дисциплинарни нарушения, които не изискват провеждане на дисциплинарна процедура по чл. 207 ЗМВР.

Съгласно приложените писмени доказателства, дисциплинарно наказващият орган е предприел действия по изясняване на данните за извършени дисциплинарни нарушения, постъпили от дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. Заповедта на директора на ОД на МВР - П., с която е назначена проверка и определена комисия, която да установи допуснати ли са и какви нарушения от служители на ОД на МВР - П. поставя началото на дисциплинарното производство.

Следващите действия в дисциплинарното производство са обективирани в справката с резултати от проверката, поисканите и приети писмени обяснения от служителя, същите следват хронологично едно след друго и приключват с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. В този контекст, производството е проведено в съответствие с нормативните изисквания и противно на приетото от съда, не се наблюдава непоследователност в действията на административния орган, която да поставя под съмнение редовността на процедурата.

Не може да се сподели извода на решаващия съд за нарушаване правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР изисква дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Правилото е спазено в обсъждания казус. С. е представил писмени обяснения след приключване на проверката и те са приети от дисциплинарно наказващия орган. Доколкото в писмените обяснения служителят поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, без да сочи някакви различни от изложените в справката обстоятелства в тази насока, съображенията на съда за необходимост от тяхното нарочно обсъждане и излагане на мотиви в оспорената заповед от дисциплинарно наказващия орган защо не се кредитират не могат да бъдат споделени.

Ето защо, основателен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед.

Следващият спорен въпрос, при разглеждане на материалната законосъобразност на акта, е бил дали действително служителят не е изпълнявал стриктно служебните си задължения по време на наряд на 12/13.07.2015 г. по начина, описан в обжалваната заповед.

Това обстоятелство е прието за установено от комисията, извършила проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, след като се е запознала със съдържанието на видеофайла, постъпил с писмо рег. № 7855р-6302/2015 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, който е описан като приложение към справката. При положение, че служителят с жалбата оспорва констатациите от проверката, инкорпорирани в обстоятелствената част на обжалваната заповед, съдът е следвало да изиска административният орган да представи административната преписка в цялост, т. е. - писмените материали и вещественото доказателство, на които се е позовала комисията. Едва след приобщаването на видеофайла като вещественото доказателство по реда на чл. 204 ГПК вр. чл. 144 АПК би могло да се направи категоричен извод осъществено ли е дисциплинарното нарушение от служителя и се потвърдят фактическите обстоятелствата, описани в обжалваната заповед, послужили за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Задължение на съда е, съобразно чл. 171, ал. 4 АПК, да разпредели доказателствената тежест и укаже на административния орган, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед и попълни административната преписка със съответните доказателства. Съдът не е предприел следващите се процесуални действия с оглед доводите на оспорващия за неизяснена фактическа обстановка по дисциплинарната преписка и по делото не са представени описаните приложения в справка рег. № 313р-10842/19.10.2014 (15) година.

Поради това изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед са направени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед касационното основание за отмяна - допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите, от касационната инстанция.

При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат. Направените разноски следва се присъдят с оглед изхода на спора при решаване на делото по същество.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,