Решение № 11225 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Петрова, срещу решение 566/19.06.2025 г., постановено по преписка КЗК-356/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение F635877/20.03.2025 г. на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Закупуване на два броя ядрено-магнитни резонанса за нуждите на центровете по интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение", с уникален номер в регистъра на обществените поръчки 00080-2025-0004. Релевирани са доводи за неправилността на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред Комисията, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът - възложител в процедурата по възлагане на обществената поръчка, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Димитрова, в писмен отговор и открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на Комисията и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството по преписка КЗК-356/2025 г. на Комисията е образувано по жалбата на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД срещу решение F635877/20.03.2025 г. на възложителя за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Закупуване на два броя ядрено-магнитни резонанса за нуждите на центровете по интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение". Пред КЗК е събрана административната преписка по издаване на атакувания акт на възложителя, в това число подаденото от оспорващото дружество искане на основание чл. 100, ал. 2 ЗОП за изменение на обявените условия на поръчката, както и техническо удостоверение от 17.06.2025 г., издадено от ДжиИ Медикъл Системс Ес Си Ес. Въз основа на данните от приобщените по преписката доказателства, и след като необосновано оставя без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на техническа експертиза, КЗК приема за неоснователни всички релевирани в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения акт на възложителя. По мотиви, че с акта за откриване на процедурата и в частност - с одобрената с него техническа спецификация /по-конкретно с атакуваните с жалбата изисквания на т. 7. 2.1, т. 7.3, т. 7.3.1, т. 8.15, т. 8.17 и т. 9.2 от нея/ и методиката за комплексна оценка на офертите /при избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена/ не е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и че не е налице твърдяната от оспорващото дружество неяснота в проекта на договора, как ще се изчислява предвидената в чл. 14, ал. 1 от него неустойка, Комисията постановява обжалваното пред настоящия касационен състав решение - за оставяне без уважение на депозираната от "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД жалба, при съответно възлагане на разноските. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Преди всичко следва да се посочи, с оглед конкретно наведените пред касационната инстанция, поддържани и пред КЗК, оплаквания в тази насока, че неприемането от възложителя на предложения, направени по реда на чл. 100, ал. 2 ЗОП от заинтересовани по смисъла на § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, лица, само по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на акта на възложителя, а оттам и за неправилност на формирания от Комисията извод за липсата на основания за отмяната на атакуваното решение за откриване на процедурата. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл не намират правно основание. Но останалите изтъкнати в касационната жалба възражения за неправилност на постановеното от КЗК решение са основателни. В производството по преписка КЗК-356/2025 г. Комисията действително не е осъществила в пълен обем дължимото на основание чл. 207, във връзка с чл. 208, ал. 1 ЗОП проучване на релевираните в жалбата на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД обстоятелства, в това число, като в хода на проведеното открито заседание по преписката /на практика/ без да изложи мотиви, приела за неоснователно своевременно направеното от това дружество искане за назначаване на техническа експертиза, със заключение по каквато, то се е опитвало да докаже основателността на конкретно изтъкнатите в жалбата му оплаквания, а именно - че с въведените в техническата спецификация на обществената поръчка изисквания в т. 7.2.1 /за минимален брой елементи на бобината за невроваскуларни изследвания/, т. 7.3 /относно бобината за изследвания на гръбначния стълб, интегрирана в пациентската маса/, т.7.3.1 /за минимален брой елементи на бобината за изследвания на гръбначния стълб, интегрирана в пациентската маса/, т. 8.15. /за compressed sensing ускорителна техника, съвместима с 2D и 3D изображения за минимум глава гръбначен стълб/, т. 8.17 /за реконструкционна технология, базирана на самообучаващ се алгоритъм, която позволява по-кратки времена за придобиване на образи и едновременно подобряване качеството на изображението/ и т. 9.2 /за автоматично позициониране на срезовете въз основа на анатомични маркери при изследвания на гръбначния стълб/, се ограничава необосновано кръгът на потенциалните участници в процедурата. Наред с това, напълно пренебрегнато и необсъдено в мотивите на атакуваното решение на КЗК е останало, представеното от оспорващото дружество с молба вх. към КЗК-356/18.06.2025 г. по регистъра на Комисията, техническо удостоверение от 17.06.2025 г., издадено от ДжиИ Медикъл Системс Ес Си Ес, съдържащо данни, че комбинацията от въведените от възложителя изисквания в т. 7.2.1, т. 7.3, т. 7.3.1, т. 8.15, т. 9.17 и т. 9.2. от техническата спецификация на обществената поръчка не може да бъде изпълнена от нито една система за ядрено-магнитен резонанс от портфолиото на ДжиИ Хелткеър /GE Healtcare/. По данни от преписката, гореописаното техническо удостоверение дори не е докладвано от Комисията по време на проведеното от нея открито заседание на 19.06.2025 г. В тази връзка следва да се посочи, че недопускането на относими и необходими за изясняването на правния спор по преписката пред КЗК доказателства, както и пропускът на органа по преразглеждането да докладва представено писмено доказателство, след което да постанови мотивирано определение дали го приема или не, съставляват съществено процесуално нарушение, в това число на задължението на КЗК да осъществи пълно и всестранно проучване на изтъкнатите в жалбата фактически твърдения на жалбоподателя, при съобразяване с принципа за истинност, закрепен в чл. 7 АПК и разпределението на доказателствената тежест съгласно субсидиарно приложимия в производството пред нея чл. 170, ал. 1 АПК. Наместо да разгледа и обсъди чрез излагането на нарочни за тази цел съображения формулираното от жалбоподателя искане за назначаване на експертиза и същевременно - да вземе предвид и цени съдържащите се в техническото удостоверение от 17.06.2025 г., данни, в съвкупност с останалите приети по преписката доказателства /в действителност изчерпващи се в представената от възложителя административна преписка/, КЗК безкритично приема за основателни релевираните пред нея доводи на възложителя за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, при което и само въз основа съдържанието на утвърдената с процесното решение за откриване на процедурата, документация, формира извод, че с въведените в техническата спецификация и методиката за оценка на офертите изисквания и съответно - показатели, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП не е нарушена. Наред с изложеното, касационната инстанция счита за неправилен извода на Комисията, че клаузата на чл. 14, ал. 1 от проекта на договор за възлагане на обществената поръчка не съдържа неяснота, влечаща неприложимостта на клаузата след възлагането на поръчката. Противно на приетото от КЗК, съдът приема, че предвид неоспореното й съдържание, клаузата на чл. 14, ал. 1 от проекта на договора, /че при забавено изпълнение на задължения по договора от страна на изпълнителя в нарушение на предвидените в този договор срокове, същият заплаща на възложителя неустойка в размер на 0.1% от сумата на неизпълненото, за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от цената на неизпълненото/ не кореспондира с останалите условия на поръчката и няма как да бъде приложена на практика, тъй като съобразно изискванията на възложителя цената за изпълнение на поръчката следва да бъде предложена общо /включително по данни от утвърдения образец на ценово предложение/, без същевременно да е уредена възможност за посочване на цена за всяка една от включените в предмета й дейности, за които освен това е предвиден различен срок за изпълнение /доставка на два броя ядрено-магнитни резонанса; монтаж, включително калибриране, ако е приложимо и съответните консумативи за изпитването, и инсталация; въвеждане в експлоатация на доставената медицинска апаратура; обучение на персонала за работа с доставената апаратура; гаранционна поддръжка, срокът за изпълнение на която е различен/. Изложеното налага касационната инстанция да приеме в противовес с изтъкнатите от Комисията мотиви, че предвид установеното несъответствие между предварително обявените условия на поръчката /в частност относно включените в предмета й дейности и изискванията за попълване на ценовото предложение чрез посочване на обща предлагана цена/ и предвидената в чл. 14, ал. 1 от договора, неустойка за забавено изпълнение, формулираното в тази връзка оплакване на оспорващото дружество е основателно, а оттам и че при наличието на допусната от възложителя неяснота в условията на поръчката актът за откриване на процедурата се явява незаконосъобразен и само на това основание. По посочените съображения касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение на Комисията е неправилно и следва да бъде отменено. При това, независимо от допуснатите от КЗК съществени процесуални нарушения в процеса на проучването по жалбата, касационната инстанция счита, че делото не следва да бъде върнато като преписка на органа по преразглеждане, тъй като установената в условията на поръчката неяснота относно предвидената в проекта на договора неустойка за забавено изпълнение сама по себе си влече извод за незаконосъобразността на акта за откриване на процедурата и няма как да бъде отстранено от Комисията при ново разглеждане на преписката. Затова, след отмяната на оспорения акт на КЗК спорът следва да бъде решен по същество, като атакуваното решение на възложителя за откриване на процедурата бъде отменено като незаконосъобразно. При това, в случай, че след отмяната на процесния акт, възложителят прецени за необходимо да открие нова възлагателна процедура със същия предмет, той следва да предвиди кореспондиращи помежду си ясно формулирани и взаимно приложими условия за нейното възлагане и изпълнение, в това число относно дължимата неустойка при забавено изпълнение на някоя от включените в предмета й дейности. Наред с горното, доколкото по делото липсват категорични данни за неоснователността на релевираните пред КЗК оплаквания на оспорващото дружество, поддържани и пред касационната инстанция, за наличието на ограничаващи кръга на потенциалните участници, изисквания в техническата спецификация /в частност в т. 7.2.1, т. 7.3, т. 7.3.1, т. 8.15, т. 9.17 и т. 9.2. от нея/ и в методиката за оценка на офертите, при евентуално откриване на нова процедура със същия предмет, възложителят следва при утвърждаване на новата документация да извърши преценка, в това число като изложи съответни доводи в документацията в тази насока, защо въведените от него изисквания и показатели в техническата спецификация и в методиката за оценка на офертите, съответстват на изискването на чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки да не се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При този изход от делото искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, по представен списък, е основателно, а формулираната в същия смисъл претенция на ответника - неоснователна. При това и отчитане на своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното пред КЗК адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв, на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД следва да бъде присъдена сумата от общо 11 000лв, представляващи разноски по делото пред КЗК и Върховния административен съд, от които сумата от 9 000лв платени държавни такси /по 4 500лв за всяко производство/ и сумата от 2 000лв платено възнаграждение за един адвокат в производството пред Комисията, в намален от съда размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,