Решение № 7809 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2017 г.

Решение № 7809 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР - П., подадена чрез пълномощник, против решение № 72/10.02.2017 г., постановено по адм. д. № 815/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отменил заповед № 16-0340-000221/16.09.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, по отношение на П. А. Ф. от гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли жалбата на П. Ф. като неоснователна. О. П. А. Ф., чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 16-0340-000221/16.09.2016 г. на началника на РУ - С. при ОД на МВР - П. на П. А. Ф. е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Възприел е констатациите, посочени в АУАН № 403830/16.09.16 г. Според контролния орган, на 16.09.2016 г. в гр. Б. П. Ф. е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ" 400 ЦДИ, рег. № ..... след употреба на упойващи вещества. След проверката с техническо средство "D. D. C." 3000 № ARSA0071 органът е установил употреба на амфетамини. Издаден му е талон за медицинско изследване с № ...., който е подписан и получен от лицето. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като проверката с техническото средство е извършена по-късно и към този момент Ф. не е имал качеството на "водач" на МПС, съответно не е субект на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Поради несъответствие с относимите материалноправни разпоредби административният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка не обосновава изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред: - управление на МПС; - след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Наруше нието на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В конкретния случай правилен е изводът на първоинстанционния съд, че констатациите по акта са оборени в хода на съдебното производство. Издателят на акта е посочил правно основание, което не съответства на установените по делото фактически обстоятелства, които да съставляват основание по закон за издаването на заповедта. Съдът е преценил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до правнообоснован извод за отсъствие на един от изискуемите елементи за прилагане на принудителната мярка, а именно, че лицето към момента на проверката за употреба на упойващи вещества е било водач на моторното превозно средство. Както от писмените обяснения в хода на производството пред административния орган, така и от показанията на разпитаните от съда свидетели, се установява по категоричен начин, че П. Ф. е извикан в сградата на РУ-С. около 19.00 часа, където му е направена проверка с техническо средство за употреба на упойващо вещество "Амфетамин". А. Х. С. е категоричен в показанията си, че е съставил АУАН по нареждане на началника на отдел "Криминална полиция", в началото на смяната му - след 19.00 ч. на 16.09.2016 г., защото друго лице било видяло Ф. да управлява МПС в града около 14.00 часа следобед. Към момента на проверката за употреба на наркотици и други упойващи вещества Ф. не е управлявал моторно превозно средство. Както сочат в показанията си разпитаните свидетели, лицето е извикано в сградата на Районното управление от близко питейно заведение. Предназначението и ефектът на принудителната мярка е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд.