Решение № 6419 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2010 г.

Решение № 6419 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15080/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3126/14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3076/2010 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отменен РА № 290800162/28.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 6/5.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за установено от органите по приходите задължение на "Еко Глобал" АД - гр. Пловдив за ДДС в размер на 372 052,21 лв. (разликата между 622 263,37 лв. и 250 211,16 лв.). Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че към ревизионния акт е приложена справка за закупените от ревизираното лице автомобили по видове за периода от 2002 г. до 30.09.2006 г., като цените на придобиване са в общ размер от 2 675 082,55 лв. Касаторът се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и чл. 29, ал. 5, 6 и 7 и чл. 20, т. 5, б. "а" и "б" ЗДДС Оплаквания са изложени от касатора, че за ревизираното дружество не са били налице обстоятелства по чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.) и не е доказано наличието на пазарни предпоставки. Според касатора съдът безрезервно е кредитирал заключението на експерта Александър Сивков, извършил оценка на автомобилите по време на ревизионното производство, тъй като независимо, че се е позовал на метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци, той не е приложен. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 877 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кирова. Ответникът по касационната жалба "Еко Глобал" АД - гр. Пловдив чрез адв. Радка Петрова, упълномощена от синдика на дружеството Светослава Хаджиева я оспорва по съображения, изложени в представените писмени бележки. Синдикът Хаджиева подкрепя изразеното становище от адв. Петрова. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като заключението на вещото лице неправилно е кредитирано от съда. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото за втори път е в касационно производство. С решение № 4662/12.04.2010 г. по адм. дело № 2088/2010 г. състав на ВАС, I отделение е отменил решение от 17.12.2009 г. по адм. дело № 2460/2009 г. на Административен съд, София-град, като с последното е бил отменен частично цитирания по-горе ревизионен акт за посочената по-горе сума, представляваща разлика между 622 263,37 лв. и 250 211,16 лв. С отменителното си решение ВАС, I отделение е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Указанията на касационната съдебна инстанция са били, че поради неизпълнена процедура по чл. 67 ДОПК за назначената в ревизионното производство експертиза поради неприемането й, е следвало съдът да разпита като свидетел експерта Александър Сивков, дал оценката, като указанията при връщане на делото за ново разглеждане са били в този смисъл. Затова съдът е приел, че решаващият съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменил решението. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд отново е приел, че жалбата срещу РА № 290800162/28.07.2008 г. е основателна. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че "Еко Глобал" АД е извършил продажба на употребявани автомобили, които са закупени през периода 2002 г. - 2006 г. Обсъдено е от съда, че в ревизионното производство е била назначена експертиза, която е определила стойността на продадените автомобили в размер на 698 195 лв. за 150 бр., но органът по приходите не я е обсъдил и е начислил ДДС върху цената на придобиването на автомобилите - върху 2 675 082,55 лв. Съдът е обсъдил приложимите материално правни норми - чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 5 и 6, т. 1 ЗДДС (отм.). Относно оценката на лицензирания оценител Венцислав Ненов, която е възложена от дружеството, съдът не я е кредитирал, тъй като тя не е определена при използване на методите, посочени в § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДР на ДОПК. За експертната оценка в ревизионното производство съдът е приел, че макар в чл. 65, ал. 4 ДОПК да не е предвиден специален ред за приемането й, са изпълнени указанията на отменителното решение на ВАС, I отделение е изслушан като свидетел експертът Александър Сивков. Съдът се е позовал на тази експертиза в решението си като е кредитирал. Приел е установеното от експерта, че процесните автомобили са с физическо и морално застаряване и е приел, че оценката е дадена съобразно методите по § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДР на ДОПК, както и е преценил, че застрахователната стойност на автомобилите - 638 770 лв. дадената пазарна оценка от експерта Сивков - 698 195 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Основният принцип, залегнал в чл. 29, ал. 5 ЗДДС, който се отнася и при продажбата на МПС е, че данъчната основа при продажбата, не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката, а в случаите на внос - от данъчната основа при вноса. Законодателят е регламентирал в чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.), че при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство. Изключение от прилагане на чл. 29, ал. 5 е предвидено в ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.). Относно експертната оценка, изготвена в ревизионното производство, съдът се е позовал на нея при обосноваване на извода си за незаконосъобразност на ревизионния акт. Правилно съдът е приел, че тази оценка е изготвена въз основа на методите по § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДР на ДОПК - метод на пазарните аналози и на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци, като експертът се е съобразил с физическото износване на процесните автомобили с оглед възрастта им и остатъчния срок на годност. Не в този смисъл е частна експертиза на Венцислав Ненов, възложена от "Еко глобал"АД, тъй като правилно съдът е счел, че тя не е изготвена въз основа на посочените по-горе методи. Изложените оплаквания в касационната жалба са свързани с възражения по възприетата експертна оценка на Александър Сивков, което представлява оспорване на тази оценка, но то е недопустимо да се прави в касационното производство, каквото е настоящето. На първо място тази оценка е била възложена в ревизионното производство, но не е обсъдена от приходните органи. В съдебното производство касаторът не е поискал нова експертиза, след като не е бил съгласен с оценката на Сивков и това е процесуалната възможност, която е следвало да бъде използвана. В този смисъл неоснователно е оплакването, че съдът е кредитирал безрезервно тази експертиза, тъй като в съдебното решение се съдържат мотиви относно обсъждането на тази експертна оценка. Касаторът признава в касационната си жалба, че доказването на обективни пазарни предпоставки става единствено със заключение на лицензиран експерт, но при задължителна документална обосновка на обстоятелствата, довели до такива драстични намаления на цените. Затова, след като не е бил съгласен с тази оценка, касаторът е следвало да постави нови задачи на експертизата в ревизионното производство или в съдебното производство да поиска назначаването на нова експертиза. Като не е сторил това, оплакванията в касационната жалба, представляващи оспорване на експертната оценка, са неоснователни и необосновани, тъй като тази съдебна инстанция не е такава по фактите. С оглед гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,