Решение № 651 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2015 г.

Решение № 651 от 20.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Пешев, подадена чрез пълномощник Димитър Пешев против решение № 139 от 9.10.2014 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 121/14 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство - кметът на община Дупница не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е било писмо изх. № 94-П-18- (1)/8.04.2014 г. на кмета на община Дупница, което е във връзка със заявление с вх. № 94-П-18/27.01.2014 г. Със заявлението на Петър Пешев до кмета на община Дупница е поискано започване на процедура по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост, за продажба на 300 кв. метра общински имот - терен, в който се намира кафе-аперитив "Елдорадо ЖК "Бистрица" - Дупница. С обжалваното писмо е отговорено, че описаният в заявлението обект е преместваем такъв съгласно действащия регулационен план на гр. Дупница. Посочен е също така редът, който се следва при продажба на общински имот по чл. 35, ал. 1 от ЗОС, както и е посочена невъзможността за продажба на идеална част от имота, тъй като тя не може да бъде идентифицирана. Съдът е приел, че писмото съдържа отказ за продажба на общински имот. Приел е, че жалбата срещу този отказ е допустима. Съдът е преценил като законосъобразн отказа, приемайки, че не са налице предпоставките на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Посочил е, че разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС предвижда наличието на две предпоставки - законно построена сграда в имота, на която заявителят е собственик, които в случая не са налице, тъй като обектът, разположен в имота не представлява сграда, а преместваемо съоръжени за търговия. Съдът е обосновал този свой извод, анализирайки представени по делото писмени документи и по-конкретно молба до кмета на Община Дупница № 26-00-70/2.04.1999 г., конструктивно становище, разрешение за поставяне № 88/19.04.1999 г. при условията на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ, както и заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тези съображения, съдът е приел за законосъобразен отказа на кмета на общината да предложи облекчения ред по чл. 35, ал. 3 ЗОС за продажба на общинския терен. Настоящата съдебна инстанция преценява решението като правилно. Изводите на съда, обосновали крайния резултат съответстват на събраните по делото доказателства, поради което са обосновани и верни. Констатациите на съда въз основа на събраните по делото доказателства са обективни и точни. Правилно е посочено от съда, че от събраните по делото доказателства не следва изводът, че обектът във връзка с който се иска закупуването на общинския терен не е сграда по смисъла на закона. В подкрепа на направения от административния съд извод, че става въпрос за временен обект в имота е и записанато в нотариалния акт за покупко-продажба на търговски обект-кафе-аператив и хранителен магазин. В посочения документ при описанието на продаваемия имот е записано, че той е временен. Видно от Разрешението за поставяне № 88/19.04.99 г. на гл. архитект на Община Дупница е, че поставянето на металния павилион и преустрояването му в кафе-аператив и магазин е извършено на осн. чл. 120а, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), която разпоредба визира "съоръжения", което е нещо различно от сграда по смисъла на закона. Обоснован и съответен на материалния закон е изводът на съда, че при наличие на съоръжение за търговия по смисъла на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС е неприложим. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав